Картър се обърна към пулта пред телевизионните екрани. Натисна съответния бутон и каза:
— Има ли някакви съобщения от „Протей“?
— Не, сър — беше бързия отговор.
— Тогава свържи се с тях, човече! Разбери нещо за тях! И ми докладвай веднага.
Последва агонизиращо изчакване и Картър сдържа дъха си за времето на три или четири нормални вдишвания.
Най-сетне последва отговор.
— „Протей“ докладва, сър.
— Благодаря ти, Боже — промърмори Картър. — Какво е съобщението?
— Мина ли са през артерио-венозна фистула, сър. Не могат да се върнат и не могат да продължат. Искат да бъдат изтеглени навън, сър.
Картър стовари юмруците си върху бюрото.
— Не! Гръм и мълнии, не!
— Но, генерале, те са прави — обади се Рейд.
Картър погледна към брояча на времето. Показваше 51.
— Имат петдесет и една минути — думите се процедиха през треперещите му устни — и те ще стоят петдесет и една минути. Когато това нещо там покаже нула, тогава ще ги извадим. Нито минута по-рано, освен ако не са приключили мисията.
— Но това е безнадеждно. Бог знае в какво състояние е кораба. Ще убием петима човека.
— Може би. И те, и ние поехме този риск. Но ще бъде ясно отбелязано, че не сме се предали, докато е оставала и най-малката математическа възможност за успех.
Очите на Рейд гледаха студено, а мустаците му стърчаха заплашително.
— Генерале, ти мислиш за собствения си доклад. Ако те умрат, аз ще свидетелствам, че ненужно си ги задържал.
— Аз също ще приема тази възможност — отвърна Картър. — А сега ми кажи като шеф на медицинската секция, защо не могат да продължат?
— Те не могат да се придвижат срещу течението обратно през фистулата. Независимо колко заповеди ще издадеш, това е физически невъзможно. Кръвното налягане не е под контрола на армията.
— И защо не могат да намерят друг път?
— При сегашното им положение всички пътища водят през сърцето. Ако преминат през него, турбулентността на потока ще ги смачка веднага, а ние не можем да поемем този риск.
— Ние…
— Не можем, Картър. Не само заради живота на петимата, макар и това да е достатъчна причина. Ако корабът се разбие, няма да успеем да извадим всичките отломки, а щом тези фрагменти се деминиатюризират, те ще убият Бенеш.
— Това е безнадеждно.
— Не чак толкова, колкото сегашното положение.
Картър се замисли за момент.
— Полковник Рейд, за колко време можем да спрем сърцето на Бенеш, без да причиним смъртта му?
— Не за дълго — погледна го озадачено Рейд.
— Знам това. Питам за конкретната стойност.
— Е, при неговото коматозно положение и при хипотермичното охлаждане, но като се отчете и сътресението на мозъка, бих казал за не повече от шейсет секунди. Най-много.
— „Протей“ може да се промъкне през сърцето за по-малко от шейсет секунди, нали? — запита Картър.
— Не знам.
— Тогава ще трябва да опитат. Онова, което остава, щом елиминираме невъзможното, колкото и рисковано да е, колкото и слаба надежда да е, ще бъде това, което ще опитаме. Какви са проблемите със спирането на сърцето?
— Никакви. Може да бъде направено с просто шило, както казва Хамлет. Номерът е да го накараме да заработи отново.
— Това, многоуважаеми полковнико, ще бъде твой проблем и твоя отговорност.
Картър погледна към циферблата, който сочеше 50.
— Губим време. Да започваме. Обясни задачата на твоите хора, а аз ще инструктирам екипажа на „Протей“.
Вътрешното осветление на „Протей“ беше включено. Разчорлените Майкълс, Дювал и Кора се бяха скупчили около Грант.
— Това е — каза Грант. — С помощта на електрически шок ще спрат сърцето на Бенеш, когато се приближим и ще го пуснат отново, щом излезем от него.
— Ще го пуснат отново! — избухна Майкълс. — Да не са луди? Бенеш не може да го понесе при сегашното си състояние.
— Подозирам — рече Грант, — че са счели това за единствената възможност да се доведе мисията до успех.
— Ако това е единствената възможност, то ние сме се провалили.
— Имам опит в сърдечната хирургия, Майкълс — намеси се Дювал. — Възможно е да се направи. Сърцето е по-издръжливо, отколкото си мислим. Оуънс, колко време ще ни отнеме, за да минем през сърцето?
Оуънс погледна надолу от кабинката.
— Точно това пресмятах, Дювал. Ако не се забавим, можем да го направим за петдесет и пет до петдесет и седем секунди.
— Имаме три секунди резерва — повдигна рамене Дювал.
— Тогава да се залавяме за работа — подхвърли Грант.
— В момента се носим по течението право към сърцето — поясни Оуънс. — Ще включа двигателите на пълна мощност. И без това трябва да ги изпробвам. Понесоха доста сътресения.