Кръвта се втурна в кухината, като че ли някаква могъща сила я всмукваше. „Протей“ се понесе заедно с нея, а отворът приближаваше и се увеличаваше с ужасяваща скорост. Течението беше спокойно и корабът се носеше по него с едва забележими вибрации.
След това се чу гръмотевичното бумтене на камерите, главните мускулести кухини на сърцето, докато те се свиха в систолата. Частите на трикуспидална клапа се издигнаха към кораба, бавно се затвориха с мек, мляскащ звук, като издигнаха пред кораба набраздена вертикална преграда.
От другата страна на затворената клапа лежеше дясната камера. При свиването на камерите кръвта не можеше да се върне обратно в предсърдието, а вместо това беше изтласкана в белодробната артерия.
— Съобщават, че следващият удар ще е последен, преди да го спрат — опита се да надвика отекващото бумтене Грант.
— Дано да е така, защото иначе ще бъде и последния удар на нашите сърца — вмъкна Майкълс. — Оуънс, щом клапата се отвори отново, минете с пълна скорост през нея.
Грант забеляза, че на лицето му е изписана твърда решителност и никакъв страх.
Детекторите на радиоактивността, които бяха струпани около шията и главата на Бенеш, сега бяха преместени над гръдния му кош, над област, от която беше отметнато термичното одеяло.
Схемите на кръвообращението на стената сега показваха сърдечната област и по-точно част от нея — дясното предсърдие. Светлинката, която отбелязваше положението на „Протей“, беше се придвижила равномерно по празната вена в предсърдието, което се разшири при навлизането им, а след това се сви.
С един скок корабът премина почти цялата дължина на предсърдието до трикуспидалната клапа, която се затвори точно пред тях. Всеки удар на сърцето се превръщаше от осцилоскопите в трептящ електронен лъч, който се наблюдаваше внимателно.
Електрошоковата апаратура беше приготвена, а електродите поставени на гърдите му.
Започна последния удар на сърцето. Електронният лъч на осцилоскопа започна да се придвижва нагоре. Лявата камера на сърцето се отпускаше за ново всмукване на кръв и при отпускането й трикуспидалната клапа щеше да се отвори.
— Сега! — извика техникът при сърдечния индикатор.
Двата електрода се спуснаха върху гръдния кош и незабавно стрелката на индикатора на сърдечната дейност премина в червения сектор, а аларменият звънец бръмна настойчиво. Изключиха го. Показанието на осцилоскопа беше права линия.
Съобщението дойде до контролната кула с цялата си простота:
— Сърдечната дейност спряна.
Картър мрачно натисна бутона на хронометъра и секундите потекоха непоносимо бавно.
Пет чифта очи гледаха към трикуспидалната клапа. Ръцете на Оуънс бяха готови да ускорят кораба. Камерата се отпускаше и, там някъде, в началото на белодробната артерия, полулунната клапа трябваше да се затваря. В камерата не можеше да се върне кръв от артерията — клапата подсигуряваше това. Звукът от затварянето й изпълни въздуха с непоносимо трептене.
И докато камерата продължаваше да се отпуска, кръвта трябваше да навлезе от друга посока — откъм дясното предсърдие. Трикуспидалната клапа, намираща се от тази страна, започна да отваря.
Голямата неравна пукнатина пред тях започна да се разширява, да образува коридор, по-голям коридор, огромно отвърстие.
— Сега! — изкрещя Майкълс. — Сега! Сега!
Думите му се изгубиха в шума на сърцето и в нарастващия вой на двигателите. „Протей“ се метна напред, през отвора, към камерата. След няколко секунди тази камера щеше да се свие и в яростната турбулентност, която щеше да последва, корабът щеше да бъде разбит като кибритена кутийка и всички щяха да бъдат мъртви, а след три четвърти час — и Бенеш.
Грант затаи дъх. Диастоличния удар отшумя и след това — нищо!
Спусна се мъртва тишина.
— Нека да погледна! — викна Дювал.
Изкачи се по стълбата и подаде глава в кабината — единственото място в кораба, от което имаше пряка видимост назад.
— Сърцето е спряло — извика той. — Елате и вижте.
Кора зае мястото му, след това и Грант.
Трикуспидална клапа висеше полуотворена. По вътрешната й повърхност бяха разположени огромни мускулни влакна, които я свързваха с вътрешната повърхност на камерата — влакна, които издърпваха листата на клапата, когато камерата беше в отпуснато положение и ги държаха здраво затворени по време на свиването й, предпазвайки същите тези листа от разтваряне и образуване на отвор.
— Архитектурата е прекрасна! — възкликна Дювал. — Би било великолепно да се види затварянето на клапата от този ъгъл, придържана от живи подпори, създадени да вършат работата си едновременно с деликатност и сила, които човекът, при цялата си ученост, не може да възпроизведе.