— Какво но?
— Те не могат да използват този въздух. Той е неминиатюризиран.
Картър погледна полковника с раздразнение.
— Повторете последното изречение от съобщението! — излая той по уредбата.
„ОПЕРАЦИЯТА ПО ПРЕЗАРЕЖДАНЕТО ПРОВЕДЕНА УСПЕШНО.“
— Последната дума „успешно“ ли е?
— Да, сър.
— Свържете се с тях и поискайте потвърждение.
— Ако казват, че е „успешно“ — обърна се той към Рейд, — предполагам, че са се справили.
— „Протей“ има миниатюризатор на борда.
— Тогава ето как са го направили. После ще получим обяснение.
— Съобщението е потвърдено, сър — чу се по уредбата.
— Движат ли се? — попита Картър, след като превключи връзката към друг сектор.
Последва кратка пауза и след това:
— Да, сър. Движат се по края на плеврата.
Рейд кимна. Погледна към циферблата, който сочеше 37 и каза:
— Плеврата е двойна мембрана, която заобикаля белите дробове. Би трябвало да се движат в пространството между мембраните — чист път, всъщност, експресен път, водещ право към шията.
— И ще бъдат там, откъдето започнаха преди половин час — проскърца гласът на Картър. — А след това?
— Могат да се върнат обратно в капилярната система и отново да намерят път към сънната артерия, което ще отнеме много време. Или пък да заобиколят артериалната система, като тръгнат по лимфните съдове, което ще предизвика други проблеми. Майкълс е навигатора и предполагам, че знае какво да прави.
— Не можеш ли да го посъветваш? За Бога, не спазвай протокола.
— Не съм сигурен кой път е най-правилен — поклати глава Рейд, — а освен това той е на място. По-добре би могъл да прецени дали корабът може да издържи отново блъскането на артериалното налягане. Трябва да оставим това на тях, генерале.
— Бих искал да знам какво да правя — каза Картър. — Бога ми, бих поел отговорността, ако знаех какво да направя с достатъчно шансове за успех.
— Точно така се чувствам и аз — рече Рейд, — и поради това се отказвам от отговорност.
Майкълс разглеждаше схемите.
— Добре, Оуънс. Нямах предвид това място, но ще свърши работа. Вече сме тук, а направихме и отвор. Напред към цепнатината.
— В белите дробове ли? — неуверено попита Оуънс.
— Не. Не — Майкълс скочи нетърпеливо от креслото си и се изкачи по стълбата, така че главата му се показа в кабинката. — Отиваме в плеврата. Вие ще карате кораба, а аз ще ви насочвам.
Кора коленичи до креслото на Грант.
— Как сте?
— Горе-долу. Изплаших се повече пъти, отколкото мога да преброя — аз съм много плашлив — но този път почти поставих рекорд по интензитет на уплахата.
— Защо винаги се опитвате да се изкарате страхливец? В края на краищата, вашата работа…
— Защото съм агент ли? В по-голямата си част това е доста рутинна работа, безопасна, еднообразна и аз се опитвам да я запазя такава. Когато не мога да избегна страховите ситуации, аз се опитвам да ги издържа заради онова, което вярвам, че правя. Мозъкът ми е достатъчно промит за да си въобразя, че върша нещо патриотично по този начин.
— По кой начин?
— По моя начин. В края на краищата не е само тази страна или онази. Далече сме от времето, когато човечеството ще бъде разделено по някакъв разумен начин. Честно вярвам, че нашата политика се стреми да поддържа мира и искам да съм част, макар и малка, от тази поддръжка. Не бях доброволец за тази мисия, но след като съм тук… — Грант повдигна рамене.
— Като че ли се затруднявате да говорите за мир и патриотизъм — каза Кора.
— Предполагам, че е така — съгласи се Грант. — Всички, освен мен, имат някаква специфична мотивация, а не някакви неясни думи. Оуънс изпробва кораба; Майкълс насочва кораба през човешкото тяло; Дювал се възхищава от Божието дело, а вие…
— Да?
— Вие се възхищавате от Дювал.
Кора се изчерви.
— Той заслужава възхищение, повярвайте. Знаете, че по негово предложение осветихме цепнатината с корабните прожектори и по този начин ви сигнализирахме къде се намираме. След това той не направи нищо повече. Не каза нито една дума при завръщането ви. Това е просто неговия начин на държание. Спасява нечий живот, след което случайно се показва неучтив към същия човек и това, с което ще го запомнят ще бъде неучтивостта му, а не спасяването на живота. Но държанието му не променя това, което е всъщност.
— Не. Това е истина, макар и скрита.
— И вашето държание не променя това, което сте. Вие прикривате силната си загриженост за човечеството зад момчешки хумор.
Беше ред на Грант да се изчерви.