— Защо да не можем? — попита Грант.
— Разбира се, че можем да продължим, като физическа възможност. Но просто няма смисъл, Грант. Без лазера не можем да направим нищо.
— Д-р Дювал — каза Грант, — има ли някаква възможност да осъществим операцията без лазера?
— Мисля по този въпрос — сопна се Дювал.
— Ами тогава споделете мислите си — сопна се Грант в отговор.
— Не, няма начин да извършим операцията без лазера.
— Но векове наред операциите са били извършвани без лазери. Срязахте стената на белия дроб с ножа си и това беше операция. Не можете ли да нарежете тромба с ножа си?
— Разбира се, че мога, но не и без да повредя нерва и да изложа целия мозък на опасност. Лазерът е невероятно по-деликатен от ножа. В този конкретен случай, употребата на ножа ще прилича на клане в сравнение с лазера.
— Но нали можете да спасите живота на Бенеш с ножа си?
— Предполагам. Но не знам дали ще успея да спася ума му. Всъщност, склонен съм да мисля, че ако използвам нож за да оперирам, Бенеш ще получи сериозни мозъчни увреждания. Това ли искате?
Грант потърка брадата си.
— Ще ви кажа нещо. Тръгваме към съсирека. Щом стигнем там, ако всичко, което имаме е един нож, вие ще използвате нож, Дювал. Ако изгубим ножовете си, ще използвате зъбите си. Ако вие не искате, ще го направя аз. Можем да загубим, но няма да се откажем. Между другото, нека да погледна…
Бутна се между Дювал и Кора и взе транзистора, който се събра на върха на показалеца му.
— Този ли е счупен?
— Да — потвърди Кора.
— Ако го поправим или заменим, ще успеете ли да поправите лазера?
— Да, но това е невъзможно.
— Да предположим, че имате друг транзистор с подобни размери и мощност, а също и достатъчно тънък проводник. Ще успеете ли да го сглобите?
— Не мисля, че ще успея. Изисква се абсолютна точност.
— Може би вие не можете, но какво ще кажете вие, д-р Дювал? Пръстите ви на хирург може би ще успеят да го направят, въпреки Брауновото движение.
— Бих опитал с помощта на мис Питърсън. Но ние нямаме тези части.
— Напротив, имаме ги — възрази Грант. — Аз ще ви ги доставя.
Хвана една масивна отверка и се насочи обратно към предната част. Отиде при радиото и без колебание започна да сваля панела му.
— Грант, какво правите? — попита го Майкълс, като го хвана за лакътя.
Грант се освободи с едно движение.
— Вадя му карантиите.
— Искате да кажете, че ще разглобите радиото?
— Нуждая се от транзистор и жица.
— Но ние ще загубим връзката си с външния свят.
— Е, и?
— Когато дойде време да ни вадят от Бенеш… Грант, чуйте…
— Не — нетърпеливо каза Грант. — Могат да ни следват по радиоактивността ни. Радиото служи само за празни приказки и можем да минем и без него. Всъщност, налага се. Трябва да избираме между радиомълчанието и смъртта на Бенеш.
— Тогава се обадете на Картър и го предупредете.
Грант се замисли.
— Ще му се обадя. Но само за да му кажа, че няма да има други съобщения.
— Ако ви нареди да се приготвим за изтегляне.
— Ще откажа.
— Но ако ви нареди…
— Може да ни изтегли със сила, но без моето съдействие. Докато сме на борда на „Протей“ аз взимам важните решения. Преживяхме твърде много за да се откажем точно сега, така че — напред към съсирека, каквото и да се случи, и каквото и да заповяда Картър.
— Повторете последно съобщение — изкрещя Картър.
„ЩЕ РАЗРУШИМ РАДИОТО ЗА ДА ПОПРАВИМ ЛАЗЕРА. ТОВА Е ПОСЛЕДНОТО СЪОБЩЕНИЕ.“
— Прекъсват връзката — безучастно каза Рейд.
— Какво се е случило с лазера? — попита Картър.
— Защо питаш мене.
Картър се стовари в креслото си.
— Би ли се обадил да ни донесат кафе, Дон. Ако бях сигурен, че ще ми помогне, щях да поискам двоен скоч със сода, а след това още два. Не ни върви.
Рейд поръча да донесат кафе.
— Може би е било саботаж.
— Саботаж ли?
— Да и не се прави на невинен, генерале. От самото начало си предвиждал тази възможност, иначе нямаше да изпратиш Грант.
— След това, което се случи с Бенеш по пътя насам…
— Знам. И не вярвам особено нито на Дювал, нито на онова момиче.
— Не са те — намръщи се Картър. — Не би трябвало да бъдат. Нито пък някой друг тук. Невъзможно е да се направи по-сигурна сигурността.
— Правилно. Никоя осигурителна процедура не дава абсолютна сигурност.
— Всички тези хора работят тук.
— Не и Грант — възрази Рейд.
— Е, и?
— Грант не работи тук. Той е външен.
— Той е правителствен агент — усмихна се насила Картър.
— Знам. А агентите могат да играят двойна игра. Качи Грант на „Протей“ и започна поредица от неудачи, или поне приличат на такива…