— Варени яйца! — възкликна Грант. — Изглеждат точно като варени яйца. Какво всъщност представляват лимфните съдове?
— До известна степен представлява допълнение към кръвоносната система — започна нетърпеливо да обяснява Кора. — От най-тънките капиляри се процежда течност, която се събира на определени места в тялото, а също и между клетките. Това е интерстициалната течност. Тя се стича в малките тръбички на лимфните съдове, които са отворени в краищата си, както вече видяхте. Тези тръбички постепенно преминават във все по-големи и най-големите са с размерите на вени. Цялата лимфа…
— Това е течността около нас, нали? — попита Грант.
— Да. Цялата лимфа се събира в най-големия лимфен съд, торакалния канал, който води към подключичната вена в горната част на гръдния кош и по този начин се включва в кръвоносната система.
— И защо тръгнахме по лимфния съд?
Майкълс се отпусна в креслото си, сигурен за момента в избрания курс.
— Ами — вмъкна той, — в лимфата ще сме в спокойни води. Няма го изтласкващото действие на сърцето. Течността се задвижва от мускулното налягане и усилия, а Бенеш сега не се движи много. Така можем да си осигурим спокойно пътуване до мозъка.
— Тогава защо не тръгнахме от самото начало през лимфната система?
— Лимфните съдове са малки. Артерията е много по-добра цел за инжекцията, а освен това се очакваше артериалното налягане да ни отнесе до целта ни за броени минути. Това, обаче, не стана, а за да си пробием път оттук до артерията ще ни трябва дяволски много време. Освен това, щом достигнем артерията корабът отново ще бъде изложен на тласъци, които може да не издържи.
Разгъна пред себе си нова купчина карти и подвикна:
— Оуънс, карта 72-Д ли използвате?
— Да, д-р Майкълс.
— Проверете дали следвате маршрута, който ви начертах. Той минава през минимален брой възли.
— Какво е това пред нас? — запита Грант.
Майкълс вдигна глава и замръзна.
— Забавете кораба! — изкрещя той.
„Протей“ рязко намали скоростта си. От стената на тръбата, която се беше разширила, се измъкна безформена маса, млечна на цвят, зърнеста и някак заплашителна. Но докато я наблюдаваха тя се сви и изчезна.
— Да продължаваме — каза Майкълс. След това се обърна към Грант — Страхувах се, че бялата клетка може да дойде към нас, но за щастие си отиде. Част от белите кръвни клетки се образуват в лимфните възли, които представляват важна преграда срещу болестите. В тях се формират не само белите клетки, но и антителата.
— А какво са антителата?
— Представляват протеинови молекули, които имат способността избирателно да се свързват с вещества, чужди на тялото — микроби, токсини, чужди протеини.
— А с нас?
— И с нас, при подходящи условия.
— Бактериите се залавят в възлите — вмъкна Кора, — които служат като място за битка между тях и белите клетки. Тогава възлите се подуват и стават болезнени. Знаете — децата получават увеличени жлези под мишниците и в ъглите на челюстите.
— А всъщност това са подути лимфни възли.
— Точно така.
— В такъв случай ще е добре да се държим настрана от лимфните възли — заяви Грант.
— Ние сме малки — рече Майкълс. — Антителата на Бенеш са нечувствителни към нас, а ние трябва да преминем само през няколко възела, след което пътя ни ще бъде чист. Разбира се, това означава отново да опитаме късмета си, но във всичко, което правим в момента, разчитаме на него. Или ще ми заповядате да напуснем лимфната система?
Грант поклати отрицателно глава.
— Не. Не и преди някой да предложи по-добра алтернатива.
— Ето го — Майкълс леко побутна с лакът Грант. — Виждате ли го?
— Сянката пред нас ли?
— Да. Този лимфен съд е един от няколкото, вливащи се във възела, който представлява гъбеста маса от мембрани и преплетени участъци. Пълно е с лимфоцити…
— А тези пък какви са?
— Един от видовете бели кръвни клетки. Надявам се, че те няма да ни досаждат. В определен момент всяка бактерия в кръвоносната система достига до даден лимфен възел. Тя не може да избегне тесните извити канали…
— А ние?
— Ние се движим съзнателно, Грант и виждаме къде отиваме, докато бактериите се движат сляпо. Предполагам, че разбирате разликата. Щом веднъж е хваната във възела, с бактерията се заемат антителата, а ако те не успеят, тогава се мобилизират белите кръвни клетки.
Бяха наближили съвсем сянката. Златистата лимфа постепенно потъмняваше и се замъгляваше. Пред тях се виждаше стена.