Изведнъж ги забеляза — няколко малки вълнени топки с трептящи власинки. Протеиновите молекули на антителата…
Като че ли изследваха повърхността й, изпробваха я, вкусваха я, за да решат дали е безопасна или не. Бяха само няколко, но между колоните приближаваха други.
Можеше да ги видя ясно в блестящите лъчи от миниатюризирана светлина на прожекторите на „Протей“. Всяка власинка грееше като лъч търсеща слънчева светлина.
— Идвайте бързо! — изпищя тя. — Наоколо има антитела.
Все още беше ясен спомена й за антителата, който се налепиха по бактерията, покриха я напълно и след това я смачкаха, щом междумолекулните сили започнаха да ги привличат едно към друго.
Едно антитяло докосна лакътя й и залепна за него. Размаха ръка, отвратена и ужасена, така че цялото й тяло се разтресе и се смъкна надолу по колоната. Антитялото не се махна. Към него се присъедини друго, залепи се до него, а власинките им се преплетоха.
— Антитела — промърмори Грант.
— Вероятно е предизвикала достатъчно повреди по околните тъкани за да привлече вниманието им — заяви Майкълс.
— Могат ли да й направят нещо?
— Не веднага. Не са чувствителни към нея. Няма антитела, които да са подходящи за формата й. Но някое ще пасне случайно и тя ще стимулира образуването на други като него. След това ще започнат да се скупчват.
Грант видя, че те вече се скупчват, заобикаляйки я като облак малки плодни мушици.
— Майкълс, върнете се на подводницата — рече Грант. — Един човек е достатъчен. Аз ще я измъкна. Ако не успея, вие тримата ще приберете на кораба каквото е останало от нас. Не можем да си позволим да се деминиатюризираме тук, каквото и да се случи.
Майкълс се поколеба, след това каза:
— Пазете се.
Обърна се и забърза към „Протей“.
Грант продължи да плува към Кора. Вълнението, предизвикано от приближаването му, накара антителата да се завъртят и да затанцуват.
— Ще те измъкна, Кора — запъхтяно каза той.
— О-о, Грант. Бързо.
Задърпа отчаяно кислородните й бутилки, които се бяха врязали в колоната и бяха залепнали. Тънки струйки гъста течност все още се процеждаха от разкъсаното място и това вероятно беше предизвикало идването на антителата.
— Не мърдайте, Кора. Сега… А, ето!
Глезенът на Кора се беше заклещил между две нишки, които успя да раздели със сила.
— Следвайте ме.
Двамата направиха половин салто и заплуваха нагоре. По тялото на Кора се бяха налепили антитела, но по-голямата част останаха назад. След това, водени от незнайно какъв еквивалент на „аромат“, те ги последваха — отначало няколко, а след това целия нарастващ рояк.
— Няма да успеем — изпъшка Кора.
— Напротив, ще успеем — възрази Грант. — Само напрегнете всичките си мускули.
— Но те все още се лепят. Грант, страх ме е.
Грант поглед към нея, след това изостана малко. Половината й гръб беше покрит от мозайката на вълнените топки. Бяха открили естеството на повърхността й или поне на тази нейна част.
Опита се да ги избърше, но вкопчените антитела се сплескаха от допира на ръката му, след което върнаха предишната си форма. Няколко започнах да опитват и да „вкусват“ тялото на Грант.
— По-бързо, Кора.
— Не мога…
— Можете. Ще се хванете ли за мен?
Изскочиха нагоре, над ръба на пропастта, към „Протей“, който ги чакаше.
Дювал помогна на Майкълс да се промъкне през люка.
— Какво става там?
Майкълс смъкна шлема си и задъхано каза:
— Мис Питърсън се е заплела в клетките на Хансен. Грант се опитва да я освободи, но антителата се събират около нея.
Очите на Дювал се разтвориха широко.
— Какво можем да направим?
— Не знам. Може би ще успее да я измъкне. Иначе ще трябва да продължим.
— Не можем да ги оставим там — намеси се Оуънс.
— Не, разбира се — каза Дювал. — Трябва да отидем при тях и тримата…
След това остро добави:
— А вие защо се върнахте, Майкълс? Защо не останахте?
Майкълс враждебно погледна Дювал.
— Защото нямаше да им помогна с нищо. Нямам нито мускулите на Грант, нито рефлексите му. Щях само да преча. Ако искате да им помогнете, вървете.
— Трябва да ги вземем — каза Оуънс. — Живи, или… или иначе. Ще се деминиатюризират след четвърт час.
— Добре — заяви Дювал. — Облечете водолазния си костюм и да вървим.
— Почакайте — каза Оуънс. — Идват. Ще приготвя люка за отваряне.
Ръката на Грант стоеше върху капака на люка, докато чакаше да светне сигналната лампа. Зачопли антителата по гърба на Кора, стисна подобните на вълна нишки на едно от тях между палеца и показалеца и усети меката му еластичност, но след това достигна до жилавото ядро, което не поддаде.