— Защото е целенасочен, напълно невинен и напълно ангажиран с работата си. Обижда другите не защото иска, а защо не знае, че се държи обидно. Той не знае, че съществува нещо друго освен работата му…
— Не знае ли, че има хубави асистентки?
Кора се изчерви.
— Предполагам, дори и това. Но той наистина цени моята работа.
— Дали ще продължи да цени работата ви, ако някой друг забележи вашата цена?
Кора се огледа, след това твърдо продължи:
— Но той не е нелоялен. Единствената беда е, че той е съгласен на свободна обмяна на информация с Другата страна, но не знае как да поддържа възгледите си без да става натрапчив. Когато останалите се разграничиха от него, той им каза, че ги смята за глупаци.
— Да, мога да си представя — кимна Грант. — И това кара всички да го обичат, понеже хората обожават да им бъде казвано какви глупаци са те.
— Е, такъв си е.
— Вижте. Не се безпокойте. Не съм по-подозрителен към Дювал повече, отколкото към всеки друг.
— Но Майкълс не му вярва.
— Знам това. Имаше моменти, когато Майкълс не вярваше на никого, и на кораба, и отвън. Той не вярва дори и на мен. Но, уверявам ви, аз придавам на това толкова тежест, колкото смятам, че заслужава.
— Искате да кажете, че Майкълс мисли, че аз нарочно съм повредила лазера? — припряно каза Кора. — Че д-р Дювал и аз, заедно…
— Мисля, че той подозира такава възможност.
— А вие, Грант.
— Аз също подозирам такава възможност.
— Но вярвате ли, че е така?
— Възможно е, Кора. Това е една от многото възможности. Някои възможности са по-добри от останалите. Оставете на мене да преценя това.
Преди Кора да успее да отговори, двамата чуха Дювал гневно да извисява глас:
— Не, не, не. Няма какво да го обсъждаме, Майкълс. Не искам един глупак да ми казва какво да правя.
— Глупак! Да ви кажа ли какво сте вие…
Грант изскочи от склада, последван от Кора.
— Спрете и двамата — прекъсна ги Грант. — Какво става?
— Поправих лазера — ядосано каза Дювал. — Изтъних проводника до необходимата дебелина, закрепих го за транзистора, а него поставих на мястото му. Току що казах това на този глупак…
Обърна се към Майкълс и повтори:
— Казах глупак! — след което продължи, — защото той ме попита.
— Е — рече Грант, — какво лошо има в това.
— Защото самия факт на казването, не означава, че е така. Сглобил е нещо. И аз бих могъл. Всеки би могъл. Откъде знае, че ще работи?
— Знам. От дванайсет години работя с лазери. Знам кога работят.
— Тогава покажете ни, докторе. Нека да споделим знанията ви. Използвайте го.
— Не! Лазерът или работи, или не работи. Ако не работи, не бих могъл да го поправя при никакви условия, защото направих всичко, което мога и не бих могъл да направя нищо повече. Но ако работи, а той ще работи, все пак си остава паянтово сглобен. Не знам колко ще издържи — може би най-много дузина изстрели. Искам да оставя всеки от тези изстрели за тромба. Не искам да пропилявам нито един от тях тук. Не искам да проваля мисията, защото дори веднъж съм изпробвал лазера.
— Пак ви казвам, че трябва да изпробвате лазера — каза Майкълс. — Ако не го направите, кълна се, когато се върнем, ще се погрижа да бъдете изхвърлен от ОМОС и ще ви направя на малки парченца…
— Ще се безпокоя за това когато се върнем. Междувременно това е моя лазер и ще правя с него каквото си искам. Не можете да ми заповядате да направя с него нищо, което не желая. Нито пък Грант.
— Д-р Дювал, нищо не ви заповядвам да правите — поклати глава Грант.
Дювал кимна и се отдалечи.
Майкълс се загледа в него.
— Ще го пипна.
— Майкълс, той е прав — каза Грант. — Сигурен ли сте, че не сте раздразнен от него по лични причини?
— Защото ме нарича страхливец и глупак? Затова ли да го обичам? Но няма значение дали имам някаква лична вражда с него или не. Мисля, че той е предател.
— Това е напълно невярно — гневно каза Кора.
— Съмняваме се — ледено каза Майкълс, — че вие сте надежден свидетел по случая. Но няма значение. Приближаваме се към тромба и тогава ще видим какво ще направи Дювал.
— Той ще премахне тромба — рече Кора — ако лазера работи.
— Ако работи — каза Майкълс. — А ако не работи, няма да се изненадам ако убие Бенеш. И то не случайно.
Картър беше съблякъл сакото си и беше навил ръкавите си. Беше се отпуснал в креслото си, а в устата му димеше втора пура, току-що запалена. Не я пушеше.
— В мозъка? — попита той.
Най-накрая мустаците на Рейд бяха се разрошили.
— Практически до тромба — той потърка очите си. — Спрели са.
Картър погледна към циферблата, който показваше 9.
Почувства се изхабен, без никакъв живец, без адреналин, без напрегнатост.