— Помня добре — навъсено каза Дювал — и възнамерявам да го уцеля точно.
Натисна спусъка на лазера. След миг блесна тънък сноп кохерентна светлина.
— Работи — викна радостно Кора.
— Този път — да, но ще трябва да работи още доста пъти.
Засега съсирекът издържаше спокойно на непоносимия блясък на лазерния лъч, чийто път беше очертан от малки мехурчета. Сега тъмнината изглеждаше дори още по-плътна.
— Мис Питърсън — рече Дювал, — затворете едното си око, за да не се нуждае ретината му от адаптация.
Лазерният лъч светна отново и когато изгасна, Кора затвори отвореното си око и отвори другото.
— Д-р Дювал, напредваме — възкликна тя. — Проблясъците отиват по-далече от преди. Цялата тъмна област започва да се осветява.
Грант доплува до тях.
— Как върви, д-р Дювал?
— Добре — отвърна Дювал. — Ако сега успея да го разрежа напречно и да намаля налягането в ключовата точка, мисля, че пътят на нервните импулси ще бъде свободен.
Заплува настрани.
— Имаме по-малко от три минути — викна след него Грант.
— Не ми досаждайте.
— Всичко е наред, Грант — каза Кора. — Ще се справи. Имаше ли проблеми с Майкълс?
— Донякъде — мрачно каза Грант. — Оуънс го пази?
— Пази ли го?
— За всеки случай…
В „Протей“ Оуънс хвърли бърз поглед навън и промърмори:
— Не знам какво да правя.
— Просто стойте и оставете убийците да си вършат работата — каза саркастично Майкълс. — Ще ви потърсят отговорност за това, Оуънс.
Оуънс стоеше мълчаливо.
— Не можете да повярвате, че съм вражески агент — продължи Майкълс.
— Не вярвам на нищо. Нека да изчакаме докато брояча покаже 2 и, ако не са се върнали, ще се махнем. Какво лошо има в това?
— Добре — съгласи се Майкълс.
— Лазерът работи — заяви Оуънс. — Видях проблясъци. А знаете ли…
— Какво?
— Тромбът. Виждат се искрите на нервните реакции там, където преди нямаше нищо.
— Не виждам нищо — каза Майкълс, като се взираше навън.
— Но аз виждам — настоя Оуънс. — Ще видите, ще успеем. И те ще се върнат. Като че ли сгрешихте, Майкълс.
— Е — вдигна рамене Майкълс, — толкова по-добре. Ако греша и Бенеш оживее, какво повече мога да искам. Само че..
Гласът му внезапно стана тревожен.
— Оуънс?
— Какво има?
— Нещо не е наред с люка. Проклетият глупак Грант трябва да е бил твърде развълнуван, за да го затвори както трябва. А дали е било вълнение?
— Но какво не е наред? Нищо не виждам?
— Да не сте сляп? Процежда се течност. Вижте съединението.
— Но тук е мокро откакто Кора и Грант се измъкнаха от антителата. Помните ли…
Оуънс се взираше надолу, когато Майкълс, държейки в ръка масивната отверка, с която Грант разглоби радиото, го удари с дръжката й по главата.
С неясно възклицание Оуънс се строполи зашеметен на колене.
Майкълс нетърпеливо го удари още веднъж и започна да облича отпуснатото тяло във водолазен костюм. Потта се събираше по плешивата му глава на големи капки. Като отвори люка, Майкълс набута Оуънс в него. Бързо включи запълването на камерата с вода и отвори външната врата от контролния панел, губейки ценно време за да намери необходимия бутон.
Всъщност, трябваше да премести кораба, за да е сигурен, че Оуънс е паднал навън, но нямаше време.
Няма никакво време, помисли си той.
Отчаяно скочи в кабината и започна да оглежда управлението. Нещо трябваше да се включи за да заработи двигателя. А, ето! През него премина тръпка на триумф, щом чу зад себе си далечното бумтене на двигателите.
Погледна напред към съсирека. Оуънс беше прав. Проблясък на светлина се движеше по дължината на дълга нервна клетка, която дотогава беше тъмна.
Дювал включваше лазерния лъч на къси изстрели през малък интервал.
— Мисля, че се справихме, докторе — каза Кора. — Времето ни изтече.
— Почти свърших. Тромбът беше разбит. Още едно парче. Ето… Мистър Грант, операцията беше успешна.
— И може би имаме три минути за да се измъкнем оттук, а може би две. Да се връщаме в кораба…
— Идва още някой — прекъсна го Кора.
Грант се завъртя и се хвърли към безпомощно плуващата фигура.
— Майкълс! — викна той, а след това видя, че греши. — Не, това е Оуънс. Какво…
— Не знам — отвърна Оуънс. — Мисля, че ме удари. Не знам как съм попаднал тук.
— Къде е Майкълс?
— В кораба, предп…
— Двигателите на кораба се включиха — извика Дювал.
— Какво! — вцепени се Оуънс. — Кой…
— Майкълс — отвърна Грант. — Очевидно той е на кормилото.
— Грант, защо напуснахте кораба? — гневно попита Дювал.