— Светлинни импулси — промърмори Дювал. — Очите на Бенеш не са напълно затворени.
— Всичко определено става по-малко — заяви Оуънс. — Забелязвате ли го?
— Аз го забелязах — кимна Грант.
Бялата клетка беше половината от онова чудовище, което беше само преди момент.
— Имаме само няколко секунди — каза Дювал.
— Не мога повече — простена Кора.
Грант се насочи към нея.
— Сигурен съм, че можете. Вече сме в окото. Намираме се на една сълза от безопасността.
Обхвана кръста й с ръка и я забута напред, след това взе лазера и захранването му от нея.
— Оттук — каза Дювал — и ще бъдем в сълзния канал.
Бяха вече достатъчно големи за да запълнят почти цялото пространство, през което плуваха. С нарастването им скоростта им се увеличаваше, а бялата клетка ставаше все по-малко страшна.
Дювал ритна мембранната стена, до която беше достигнал пръв и посочи образувания отвор:
— Минавайте. Мис Питърсън, вие сте първа.
Грант я избута от другата страна и я последва. След това Оуънс и накрая Дювал.
— Навън сме — каза Дювал със сдържано вълнение. — Навън от тялото.
— Почакайте — каза Грант. — Искам онази бяла клетка също да ни последва. Иначе…
Изчака за малко, след това викна радостно:
— Ето я. О, небеса, тя е същата.
Бялата клетка с мъка се процеди през отвора, който направи ботушът на Дювал. „Протей“ или по-точно смачканите му отломки ясно се виждаха през веществото й. Корабът се беше увеличил почти до половината от размерите на бялата клетка и горкото чудовище внезапно беше получило остър пристъп на стомашно разстройство.
Все пак продължаваше енергично да напредва. След като веднъж беше започнала да следва някакво въздействие, не можеше да направи нищо друго.
Тримата мъже и жената се изкачваха нагоре в извор от издигаща се течност. Влачейки се едва-едва, бялата клетка ги следваше.
Гладката извита стена от едната им страна беше прозрачна. Не както капилярните стени, а напълно прозрачна. Нямаше и следа от клетъчни мембрани или ядра.
— Това е роговицата — поясни Дювал. — Другата стена е долния клепач. Трябва да се отдалечим достатъчно за да се деминиатюризираме напълно без да нараним Бенеш, а имаме броени секунди.
Над тях на много футове по все още микроскопичната им скала се виждаше хоризонтален процеп.
— Оттам — посочи Дювал.
— Корабът се намира на повърхността на окото — разнесе се триумфален вик.
— Добре — каза Рейд. — Дясното око.
Един от техниците се наведе близо до затвореното око на Бенеш с предметното стъкло в ръка. Над него беше поставена лупа. С помощта на пинцета техникът бавно захвана долния клепач и го изтегли надолу.
— Там е — заяви той с тих глас. — Вижда се като частица прах.
Умело постави стъклото до окото и от него се процеди една сълза заедно с прашинката в нея.
Всички се отдръпнаха назад.
— Нещо, което е достатъчно голямо за да се види — каза Рейд — скоро ще започне да нараства още по бързо. Разпръснете се.
Техникът, разкъсван между желанието си да побърза и необходимостта от внимателно отношение, постави предметното стъкло на пода на залата и бързо изтича настрани.
Сестрите бързо избутаха операционната маса през голямата двойна врата, а трошичката върху стъклото започна да нараства с увеличаваща се скорост, докато достигна до пълните си размери.
Там, където преди малко нямаше нищо, сега стояха трима мъже, една жена и купчина от метални части, заоблени и разядени.
— Останаха ни осем секунди — промърмори Рейд.
— Къде е Майкълс? — обади се Картър — Ако Майкълс е все още в Бенеш…
Тръгна към изчезналата операционна маса, а усещането за поражение отново започна да го изпълва.
Грант свали шлема си и викна след него:
— Всичко е наред, генерале. Това е всичко, което остана от „Протей“ и някъде вътре ще намерите онова, което е останало от Майкълс. Може би само органично желе с фрагменти от кости.
Грант все още не можеше да привикне с нормалния свят. Беше проспал с прекъсвания петнайсет часа и с учудване се събуди в един свят от светлина и пространство.
Донесоха му закуската в леглото, а Картър и Рейд стояха до него и му се усмихваха.
— Същото ли е отношението и към останалите? — попита Грант.
— Всичко, което може да се купи — заяви Картър. — Поне засега. Позволихме само на Оуънс да си тръгне. Искаше да бъде с жена си и децата си, така че го пуснахме, но само след като ни описа накратко какво се е случило. Грант, очевидно успеха на мисията е преди всичко ваш успех.