— Зависи какво ще ми донесе — каза Грант. — Ако искате да ме предложите за медал и повишение ще го приема. Ако искате да ме препоръчате за едногодишен платен отпуск, ще приема още по-бързо. Но всъщност, мисията щеше да се провали, без който и да е от нас. Дори Майкълс ни насочваше достатъчно ефикасно през по-голямата част от времето.
— Майкълс — замислено рече Картър. — Тази история с него не е за публикуване. Официалната версия е, че е загинал при изпълнение на дълга си. Няма да ни донесе нищо добро, ако разпространим, че в ОМОС се е промъкнал предател. Освен това не съм сигурен, че наистина е бил предател.
— Познавах го достатъчно добре, за да мога да кажа, че не е бил — каза Рейд. — Поне не и в обичайния смисъл на думата.
— Съгласен съм — кимна Грант. — Той не беше подлеца от книгите. Погрижи се да облече Оуънс във водолазния му костюм преди да го изхвърли от кораба. Задоволи се да остави Оуънс на белите клетки, но не можа да го убие сам. Мисля, че той наистина е искал да задържи неограничената миниатюризация в тайна за доброто на човечеството.
— Той беше изцяло за мирното използване на миниатюризацията — вмъкна Рейд. — А също и аз. Но какво добро ще ни даде…
— Според мене умът му е станал нелогичен. Подобни истории се случват откакто е изобретена атомната бомба. Винаги има хора, които мислят, че ако някакво откритие с ужасно приложение не бъде направено, всичко ще бъде наред. Обаче не можете да спрете откритието, чието време е настъпило. Ако Бенеш беше умрял, неограничената миниатюризация щеше да бъде открита следващата година или след пет години, или десет. Но този път Те можеха да бъдат първи.
— А сега Ние ще го имаме първи — каза Грант, — но какво ще правим с него? Ще победим в последната война. Може би Майкълс беше прав.
— А може би общото чувство за хуманност ще надделее и от двете страни — каза сухо Картър. — Поне засега успява.
— Особено след като тази история се разчуе и вестниците разпространят приказката за фантастичното пътешествие на „Протей“ — намеси се Рейд, — мирната употреба на миниатюризацията ще бъде драматизирана до такава степен, че всички ще можем да се борим срещу военната употреба на Техниката. И то успешно.
Картър, който вадеше пура, изглеждаше мрачен и не отговори веднага.
— Грант, кажете ми как разбрахте, че е Майкълс?
— Всъщност не го разбрах наистина — отвърна Грант. — Цялата история толкова се обърка. На първо място, генерале, вие ме изпратихте на борда на кораба защото подозирахте Дювал.
— О, не, почакайте…
— Всички на кораба го знаеха. С изключение на Дювал, може би. Това първоначално ме насочи в погрешна посока. Но вие не бяхте сигурен, защото не ме предупредихте за нищо. По тази причина не бях склонен да действам прибързано. Всички в екипажа бяха влиятелни хора и ако бях обвинил някого погрешно, щяхте да ни изтеглите, а аз щях да опера пешкира.
Рейд се засмя, а Картър почервеня и изведнъж много се заинтересува от пурата си.
— Казвам го без никакви лоши чувства — продължи Грант. — Част от работата ми е да опирам пешкира, но само при нужда. Реших да изчакам, но до края не бях напълно убеден. Преследваше ни поредица от злополуки или поне приличаха на такива. Например, лазерът беше повреден и затова можеше да бъде виновна мис Питърсън. Но защо ще го прави по такъв тромав начин. Та тя знае поне дузина начини да повреди лазера, така че да изглежда наред и въпреки това да не работи както трябва. Могла е да направи така, че изстрелите на Дювал да бъдат достатъчно неточни за да повредят нерва или дори да убият Бенеш. Грубо повредения лазер беше или случайност, или предумишлено дело на някой друг. След това в белите дробове осигурителното ми въже се развърза и като резултат едва не загинах. Уликите водеха към Дювал, но той предложил прожекторите на кораба да осветят процепа и по този начин ми спаси живота. Защо ще се опитва да ме убие, а след това ще ми спасява живота? Това е глупаво. Или отново беше случайност, или въжето ми е било развързано не от Дювал, а от някой друг. Загубихме запасите си от въздух, а такава дребна повреда можеше да бъде дело на Оуънс. Но когато решихме да заредим въздух, Оуънс сглоби импровизирана установка за миниатюризация, която направи чудеса. Лесно можеше да не го направи и никой нямаше да го обвини в саботаж. Защо ще изпуска въздуха, а след това ще работи като бесен за да го зареди отново? Или отново ставаше дума за случайност, или не Оуънс, а някой друг беше повредил въздушния резервоар. Пропускам себе си, понеже знаех, че не съм замесен в саботаж. В такъв случай остава само Майкълс.
— Искате да кажете — намеси се Картър, — че той е отговорен за всичките тези злополуки.