И след това десет минути мълча, притиснал слушалката до ухото си, кимайки, произнасяйки по едно или две прегракнали „да“. Накрая затвори телефона и остана вторачен напред.
— Какво му е станало? — тихо попита жена му.
Синовете му бяха замръзнали в рамката на вратата — същинска снимка за вечен спомен от незабравимото детство.
— Това — каза той и стана.
Те го видяха как бавно отиде към кабинета си, събра внимателно голяма купчина изписана хартия и я занесе в камината.
— Защо? — съвсем тихичко се обади жената, но той се обърна към нея и тя тутакси млъкна.
— Татко — каза голямото от децата, но очилата на фантаста блеснаха срещу него и то сведе глава, чоплейки пръстите на ръцете си.
Ужасен беше мигът, когато човекът драсна клечка кибрит и клекна пред черната уста на камината. Кротките членове на семейството му остро и едновременно изпитаха чувството, че се изгаря не купчината хартия, а истинска и жива част от живота им.
Всички мълчаха неми и бледи. Пламъчето на клечката изглеждаше като езика на змей.
Тогава фантастът се изправи внезапно, духна горящата клечка и ги изгледа поред.
— Аз съм фантаст, но… — И млъкна.
Те чакаха думата — в оркестъра от думкащите им сърца.
— Но! — извика фантастът. — Аз съм и реалист! Действайте!
Той коленичи отново и започна да вади хартията от камината. Очерни ръцете си, дрехите и лицето. Движенията му станаха все по-сръчни и сигурни. По едно време даже се изсмя. Това не беше се случвало в този дом от години — децата се спогледаха, а майка им за момент си помисли, че съпругът й полудява. Но той продължи да се смее високо, изправи се и извика отново:
— Действайте, казах!
— Какво да действаме? — попита тя.
— Всичко! Излизайте от къщи! Влизайте! Носете ми вестници и списания (намигна на едното от децата), пускайте радио и телевизия! Звъни и ти, телефон!
Фантастът рязко се обърна към телефона и вдигна високо ръка.
— Действайте свободно във възможните направления, защото…
Сега той се обърна към своето домочадие, — очернен, облещен, разперил ръце над купчината хартия по пода. Домочадието очакваше уплашено и бледно важната дума, но ето че писателят фантаст, в когото се бил крил досега реалистът, опитен и корав в пазенето на парещи тайни, тъй и не я произнесе. Направо изгони тримата навън, при простолюдието, прибра си хартиите в кабинета и като се разположи максимално удобно в своето кътче, зачака непобедим вечерта с новините. Утрото с новите вестници, коментарии и списания.
Те щяха много да му помогнат за превръщането на великото му фантастично писание в малък обикновен репортаж.