О. Хенри
Фантето и хоралът
Соупи се разшава неспокойно на скамейката си в градината на Медисън скуеър. Когато дивите гъски крякат нощем високо в небето, когато жените, които нямат кожено палто, започнат да се умилкват на мъжете си и когато Соупи се разшава неспокойно на скамейката си в парка, това означава, че зимата чука на вратата.
Едно жълто листо падна в скута на Соупи. Визитната картичка на Дядо Мраз. Дядото е добър към постоянните обитатели на Медисън скуеър и ги предупреждава овреме за редовното си годишно посещение. На кръстовището на две улици той връчва картичката си на Северняка — портиер на хотел „Ясна поляна“, — та клиентите да могат да се подготвят.
Соупи вече си даваше сметка, че е дошло време да учреди в свое лице едночленен комитет за търсене на начини и средства за защита от наближаващия студ. Затова именно той се разшава неспокойно на скамейката си.
Зимните планове на Соупи не бяха от най-амбициозните. Той не мечтаеше за пътешествие из Средиземноморието, за упоителното южно небе или за Неаполския залив. Три месеца на Острова — за това жадуваше душата му. Три месеца сигурен покрив, храна и легло, в приятна компания, далеч от фъртуните и фантетата — от това по-хубаво за Соупи нямаше.
Няколко години вече гостоприемният затвор на Острова му служеше за зимна резиденция. Както неговите по-щастливи съграждани си купуваха всяка зима билети за Палм Бийч или за Ривиерата, тъй и Соупи се приготвяше скромно за годишната си егира на Острова. Ето че и сега бе дошло време да се приготви.
Трите неделни вестника, които той бе разпределил умело — един под сакото, един около глезените и един около коленете, — не успяха да го запазят от студа предишната нощ, когато спа на скамейката си до фонтана на стария площад. Затова Острова се открояваше във въображението му като желано и съвсем навременно убежище. Соупи презираше грижите, които се полагаха за бедните в името на милосърдието. Според него Законът беше по-милостив от Филантропията. В града имаше цял куп обществени и частни благотворителни институти, към които би могъл да се обърне и да получи покрив и храна, отговарящи на скромните му изисквания. Но за човек с такъв горд дух като Соупи подаянията на милосърдието са бреме. Всяко благодеяние, получено от ръцете на филантропите, се плаща — ако не с пари, то с унижение. Както Цезар е имал своя Брут, тъй и в случая всяко легло на благотворителността е свързано с тегобата на една баня и всеки залък хляб се вгорчава от безцеремонни душевни инквизиции. Затова по-добре е да си гост на затвора, където, вярно, всичко е подчинено на строг правилник, но затова пък никой не си пъха носа в личните работи на един джентълмен.
Решил веднъж да замине за Острова, Соупи пристъпи незабавно към изпълнение на своя план. За това имаше редица лесни начини. Най-приятният бе да се наобядваш богато в луксозен ресторант, а след това да обявиш, че си неплатежоспособен. Тогава мирно и тихо те предават в ръцете на някой полицай. Останалото свършва някой любезен съдия.
Соупи стана от скамейката си, излезе от парка и прекоси равното асфалтово море, образувано от сливането на Бродуей и Пето авеню. На Бродуей той се спря пред едно обляно в светлини заведение, гдето вечер си дават среща най-отбраните произведения на лозата, копринената буба и протоплазмата.
Соупи имаше вяра в себе си — поне от долното копче на жилетката нагоре. Беше избръснат, с прилично сако и хубава черна папионка на ластик, подарена му от една дама-мисионерка по случай Деня на Благодарността. Сполучеше ли да се добере незабелязано до някоя маса, успехът му беше сигурен. Онази част от него, която щеше да се вижда над масата, не би предизвикала никакви подозрения у келнера. Печена дива патица с бутилка шабли, мислеше си Соупи, после камамбер, чашка кафе и пура. Един долар за пурата ще стигне. Сметката няма да бъде толкова голяма, че да подбуди управата на ресторанта към някакво жестоко отмъщение; и все пак той ще се наяде добре и с удоволствие ще започне пътешествието към своето зимно убежище.
Но още щом Соупи престъпи прага на ресторанта, опитното око на оберкелнера забеляза протритите МУ панталони и смачканите обуща. Силни и ловки ръце го завъртяха и го изпратиха безшумно и бързо на тротоара, с което спасиха патицата от една безславна участ.
Соупи свърна от Бродуей. Очевидно не бе съдено да мине по епикурейски път към мечтания Остров. Трябваше да намери друг начин, за да влезе в рая на неправоверните.
На един ъгъл на Шесто авеню биеше на очи силно осветена витрина с красиво подредени стоки. Соупи грабва един камък и го запрати в стъклото. Към ъгъла се юрна народ, а пред всички тичаше полицай. Соупи не мръдна от мястото си — пъхнал ръце в джобовете, той се усмихваше на лъскавите медни копчета.