Съседните къщи светеха, но се намираха на голямо разстояние една от друга. Самотни къщи, помисли си той. Навремето, когато „Гардермуен“ беше военно летище, в тези сгради живееха командири. Еднотипни едноетажни кутии с големи, голи морави отпред. Минимална височина, за да се избегне рискът от сблъсък с прелитащо ниско въздухоплавателно средство; максимално разстояние между отделните сгради, та да не ги обхване пожар, възникнал евентуално след авиационно произшествие.
По време на военната служба живя тук със семейството си. Тогава пилотираше „Херкулес“. Децата играеха на воля и тичаха при хлапетата на колегите му. В съботните вечери мъжете стояха до барбекюто с престилки и аперитиви в ръка. От отворените прозорци на кухните се разнасяха веселите женски гласове на съпругите им, докато приготвяха салата и пиеха кампари. Направо сцена от любимия му филм „Истинските неща“, в който се разказва за седмина астронавти от космическата програма „Меркурий“ и за летеца изпитател Чък Йейгър. Ех, че красиви бяха тези съпруги! И макар тогава да пилотираше само „Херкулес“, беше щастлив, нали? Затова ли се върна тук? Несъзнателно желание да намери обратно пътя към нещо познато? Или да разбере кое се е объркало и да го поправи?
Ето — колата се задаваше. Торд Шулц погледна машинално часовника. Осемнайсет минути след уговорения час, установи той.
Отиде до ниската масичка. Пое си дълбоко въздух, после пак. Допря края на навитата банкнота до долния ръб на лентичката и смръкна праха. Усети щипене по лигавицата. Облиза върха на пръста си, прокара го по останалите частички от праха и го натърка по венците си. Имаше горчив вкус. Някой позвъни на вратата.
Появиха се обичайните двама познати мормони: един нисък и един висок, облечени в костюми като за неделно училище. Изпод ръкавите им обаче се подаваха татуировки. Комбинацията изглеждаше комична.
Предадоха му пакета: половин килограм продълговат „салам“. Събираше се точно под металната изтегляща се дръжка на куфара на колелца. След приземяването на летище „Суварнабуми“ в Банкок от Торд Шулц се искаше да пъхне пакета в дъното на пилотския шкаф в кабината. От там нататък поемаха други „колеги“ — най-вероятно от наземния персонал.
Когато господин Малчо и господин Крачун за пръв път му отправиха предложението да пренася пратки за Банкок, това му прозвуча напълно идиотски. Никъде по света наркотиците не се продаваха на по-висока улична цена от Осло. Тогава какъв смисъл имаше дрогата да се изнася? Той, разбира се, не им зададе този въпрос. И бездруго нямаше да му отговорят, знаеше го. Просто обясни, че контрабандният внос на хероин в Тайланд се наказва със смърт. Затова поиска да му повишат хонорара.
Те се разсмяха. Първо ниският, после високият. Тогава Торд си помисли, че по-късите разстояния между нервните клетки явно спомагат за по-бърза реакция. Сигурно затова произвеждат пилотските кабини в изтребителите толкова ниски — за да елиминират длъгнести и мудни летци.
С руски акцент ниският обясни на Торд, че не пренасят хероин, а нещо съвсем ново, за което още дори не съществува законова забрана. Шулц полюбопитства защо в такъв случай се налага да пренасят тайно съвсем законен продукт; тогава двамата мормони се засмяха още по-гръмко и го помолиха да не разпитва и да отговори едносрично.
И Торд Шулц отговори с „да“. Прецени обаче и какви последствия би имал евентуалният му отказ.
Оттогава пренесе шест пратки по тази схема.
Торд Шулц погледна новата партида. Беше се замислял дали да не намаже със сапун кондомите и пликчетата за замразяване, в които тъпчеха стоката, но някой го предупреди за уменията на митничарските кучета да разграничават миризмите. Подобни дребни хитрини не можели да ги заблудят. Оставаше му да се осланя на непропускливостта на пликчетата.
Чакаше. Нищо. Той се прокашля.
— Oh, I almost forgot. Yesterday’s delivery…12
Ниският бръкна във вътрешния си джоб и се ухили злобно. Или пък просто Торд не разбираше хумора на хората от бившия Източен блок. Идеше му да ги заблъска с юмруци; да издуха нефилтриран цигарен дим в лицата им, да изплюе дванайсетгодишно уиски в ушите им. Да им покаже какъв е западняшкият хумор. Но вместо това промърмори „благодаря“ и взе плика. Опипвайки го с пръсти, му се стори тънък. Сигурно банкнотите бяха едри.
После застана до прозореца и проследи как автомобилът се изгубва в мрака. Шумът от двигателя му се удави в рева на „Боинг 737“ — или 600, но при всички случаи NG13. Звучеше по-дрезгаво и по-високо от старите класики. Торд Шулц видя отражението си в прозореца.
12
Oh, I almost forgot. Yesterday’s delivery… (англ.) — О, замалко да забравя. Вчерашната доставка… — Б.пр.