Телефонът звънна. Обади се Беате. Вече разполагала с копия на четири от петте списъка, подготвени от патрулите, които прочесали района около „Блиндерн“.
— Последният патрул току-що е предал списъка си в ОРГКРИМ.
— Благодаря ти. Взе ли пликчетата от Нина?
— Да. Поръчах на Съдебна медицина да се заемат незабавно с тях. В момента изследват кръвта.
Мълчание.
— И? — попита Хари.
— Какво?
— По гласа ти познавам, че ми спестяваш нещо, Беате.
— ДНК анализ не се прави за няколко часа, Хари; понякога отнема…
— … дни, докато се получи окончателният резултат — довърши Хари.
— Точно така. Засега разполагаме само с предварително заключение.
— А то гласи…? — Хари чу стъпки в коридора.
— Съществува поне петпроцентова вероятност да е погрешно.
— Но вече сте изготвили предполагаем ДНК профил и си получила съвпадение в базата данни, нали?
— Предварителните резултати се използват само за да се изключат евентуални лица.
— С чий профил съвпаднаха данните?
— Не искам да давам предположения, преди…
— Хайде де.
— Мога да ти кажа само, че кръвта не е на Густо.
— И?
— И не е на Олег.
— Супер — Хари беше задържал дъха си. — Ами…
Над пода пред вратата се просна сянка.
— Хари?
Той затвори. Вдигна карабината и зачака. Човекът отвън почука три пъти. Хари продължи да дебне. Сянката не се отмести. Хари се прокрадна на пръсти до стената, за да не се окаже на пътя на евентуално изстреляни куршуми. Плъзна се към вратата и погледна през шпионката.
Мъжът пред стаята стоеше с гръб.
Под късото му яке се виждаше, че от задния му джоб виси нещо черно, навярно шапка. Не носеше колан. Ръцете му се спускаха плътно покрай тялото. Ако беше въоръжен, оръжието не висеше на кръста му, а на гърдите или от вътрешната страна на прасеца. Но нито едното, нито другото изглеждаше особено вероятно. Мъжът се обърна с лице към вратата и почука повторно — този път по-силно. Хари притаи дъх, оглеждайки деформираното му от шпионката лице. Струваше му се познато. Силно издадена напред долна челюст. Почеса се под брадичката с карта, провесена на врата му. Приличаше на идентификационна карта, каквито полицаите носят по време на арест. По дяволите! Нима бившите колеги на Хари бяха изпреварили Дубай?
Хари се поколеба. Ако този тип беше дошъл със заповед за задържане, значи, със сигурност имаше и разрешително за обиск. След като го е представил на рецепцията, са му дали универсален ключ за всички стаи. Хари добре прецени плюсовете и минусите. Тихо опря карабината зад гардероба и отвори вратата.
— Кой си ти и какво искаш? — попита той, докато погледът му обхождаше коридора.
— Леле на какво приличаш, Хуле! — възкликна онзи. — Може ли да вляза? — вдигна картата си.
— Трюлс Бернтсен — прочете Хари. — Ти не работеше ли за Белман?
— И продължавам. Той ти праща много поздрави.
Хари отстъпи и пусна Бернтсен да влезе пръв.
— Уютничко — отбеляза полицаят.
— Сядай — Хари посочи леглото, а самият той се разположи на стола пред прозореца.
— Дъвка? — предложи Бернтсен и протегна пакетчето.
— Ще ми изпопадат пломбите. Какво искаш?
— Дружелюбен както винаги — Бернтсен избухна в грухтящ смях, нави една лентовидната дъвка на руло, отвори уста — или по-скоро дръпна долното си чекмедже — и набута дъвката вътре.
Хари наблюдаваше зорко движенията на Бернтсен, погледа му, преценяваше интонацията и миризмата. Трюлс изглеждаше спокоен, но в осанката му Хари долавяше нещо заплашително. Държеше дланите си обърнати нагоре, не правеше резки движения, ала очите му събираха данни, преценяваха ситуацията, подготвяха нещо. Хари вече се разкайваше, задето остави карабината зад гардероба. В момента липсата на разрешително за притежание на оръжие беше най-малкият му проблем.
— При огледа на разкопания гроб на Густо Хансен в Западното гробище открихме кръв по ризата на трупа. ДНК анализът показа, че е твоя.
Хари наблюдаваше как Бернтсен най-старателно сгъва станиоловата опаковка на дъвката. Хари си спомни по-подробно що за птица беше този Бернтсен. Спрягаха го с прозвището Бийвъс. Дясната ръка на Белман. Едновременно глупав и умен. И опасен. Влошена версия на Форест Гъмп.
— Не знам за какво говориш — отвърна Хари.
— Не знаеш, значи — въздъхна Бернтсен. — Може системата да е отчела данните погрешно. Облечи се набързо да те закарам до Управлението. Там ще вземем нова кръвна проба.