— Мхм. Премиерата на операта ще се състои след два дни. Тук пише, че накрая хорът пее „Така умира злосторникът; смъртта на грешника винаги отразява как е живял“. Според теб вярно ли е, Хо Се?
— Убедил съм се, че не е вярно. Уви, смъртта не въздава повече справедливост от живота.
— Мхм. Знаеш ли, че на това място е изплувало тялото на полицай?
— Да.
— А какво не знаеш?
— Кой е застрелял Густо Хансен.
— Тайнствената статуя, а? — Хари сгъна брошурата и я остави настрана. — Искаш ли да разбереш кой е бил?
— А ти не искаш ли?
— Не непременно. За мен е важно преди всичко да докажем, че не е бил Олег.
— Съгласен съм — кимна Ханс Кристиан и изгледа изпитателно Хари. — Но не съм очаквал да чуя подобно нещо от устата на Хари Хуле, прословут с непримиримостта си.
— Вероятно хората все пак се променят — усмихна се Хари. — Ще попиташ ли полицейския адвокат докъде са стигнали с издирването ми?
— Все още не са оповестили името ти пред медиите, но са разпратили данните ти на всички летища и гранични зони. С други думи, паспортът ти вече не ти върши никаква работа.
— Край с почивката в Майорка.
— Щом знаеш, че те издирват, защо пожела да се срещнем на покрива на най-голямата атракция в Осло?
— Изпробваната логика на дребната риба, Ханс Кристиан: най-безопасно е в пасажа.
— А аз си мислех, че за теб най-безопасна е самотата.
Хари извади кутията цигари, раздруса я и я протегна към адвоката.
— От Ракел ли го знаеш?
Ханс Кристиан кимна и си извади цигара.
— От много време ли сте заедно? — попита Хари и лицето му се сгърчи в мъчителна гримаса.
— От няколко месеца. Какво те боли?
— Вратът. Сигурно раната се е инфектирала — Хари поднесе запалка на Ханс Кристиан. — Обичаш я, нали?
Адвокатът дръпна по начин, който подсказа на Хари, че Ханс Кристиан не е палил цигара от купоните през студентските си години.
— Да. Обичам я.
Хари кимна.
— Но ти непрекъснато се спотайваше някъде — продължи адвокатът и пак дръпна от цигарата. — В ъглите, в гардероба, под леглото.
— Все едно описваш чудовище.
— В известен смисъл да. Колкото и да се опитвах, не успях да те прогоня.
— Няма нужда да допушваш цигарата, ако не искаш, Ханс Кристиан.
— Благодаря — адвокатът я хвърли. — Какво ще искаш от мен този път?
— Да ми асистираш при влизане с взлом.
Потеглиха веднага след смрачаване.
Ханс Кристиан взе Хари от бар „Бока“ в квартал „Грюнерльока“.
— Хубава кола — отбеляза Хари. — Семейна.
— Имах ловджийско куче. С него ходехме на лов за елени, отсядахме в хижи. Сещаш се.
— Приятно звучи — кимна Хари.
— Прегази го лос. Утешавах се с мисълта, че това е най-достойният начин едно ловджийско куче да си отиде от този свят — на служба.
Хари пак кимна. Поеха към Рюен и хлътнаха в серпентините към парцелите с най-хубав изглед в източната част на Осло.
— Завий вдясно — Хари посочи тъмна къща. — Паркирай с предните фарове към прозорците.
— Да…?
— Не. Ти ще чакаш тук. Не си изключвай телефона и се обади веднага щом се появи някой.
Хари взе „козия крак“ и се изкачи по чакълестата алея към къщата. Хладен есенен въздух, аромат на ябълки. Усещане за нещо преживяно. Веднъж, като деца, с Йойстайн се вмъкнаха в чужда градина, докато Сабото вардеше до оградата. Изневиделица от мрака изскочи създание с индианска украса от пера на главата и се разквича като прасе.
Хари натисна звънеца.
Зачака.
Никой не отвори.
Въпреки това у него се загнезди усещането, че вътре има някого.
Хари заби „козия крак“ в луфта между вратата и касата и внимателно натисна щангата. Вратата беше стара, скована от мека влажна дървесина и със стара брава. След като поогъна вратата, с другата си ръка Хари пъхна в уголемения процеп идентификационната си карта и натисна. Ключалката поддаде. Той хлътна вътре и затвори вратата зад гърба си. Постоя в тъмното, притаил дъх. По ръката му се плъзна тънка нишка — вероятно от разкъсана паяжина. Вътре лъхаше на влага и запустение. Но и на нещо друго, по-натрапчиво. На болести, на болница. На марли и лекарства.
Запали джобно фенерче. Отпред видя стояща закачалка. Продължи нататък.
Дневната приличаше на наръсена с прах. Сякаш някой бе изсмукал цветовете от стените и мебелите. Светлият конус зашари из помещението. Сърцето на Хари спря, когато лъчът се отрази в две очи. После продължи да бие. Оказаха се очите на препарирана сова — сива като всичко останало в стаята. Обиколи цялата къща и установи само, че както и в апартамента, който огледа преди това, и тук няма нищо необичайно.