— Аз…
— Закопчай я за китката си.
Нюбак се подчини. Хари дръпна веригата, за да провери дали железният пръстен е стегнал ръката му.
— Свали пръстена и ми го дай.
— Защо? Той е имитация.
— Защото не е твой.
Нюбак успя да изхлузи пръстена и го подаде на Хари.
— Нищо не знам — заяви той.
— За кое? — попита Хари.
— За онова, което очаквам да ме питаш: за Дубай. Срещал съм се два пъти с него, но ме заведоха с вързани очи и нямам представа как сме стигнали дотам. Двамата му руски наместници идват два пъти седмично за стока, но пред мен никога не са споменавали имена. Виж, ако ти трябват пари…
— Това ли е причината?
— За кое?
— За всичко. Заради парите ли го правиш?
Нюбак премига и сви рамене. Хари мълчеше. По лицето на Нюбак премина изморена усмивка.
— Ти как мислиш, Хари?
И погледна към крака си.
Хари не отговори. Не се нуждаеше от отговора на Нюбак. Не знаеше дали изобщо има желание да го изслуша. Опасяваше се, че обяснението на Нюбак ще предизвика съчувствие у него, а Хари не искаше да разбира нито постъпките му, нито факта, че една на пръв поглед съвсем дребна вродена физическа аномалия би могла да провали живота на момче, отраснало също като него в „Опсал“, и то в добро семейство със същите възможности като родителите на Хари. Няколко костици, разположени по различен начин, оформят ходило, извито навътре, за което е необходима обувка с по-малък размер от другия крак. Pes equinovarus. Конско-варусно стъпало. Защото походката на човек с такава деформация напомня предпазливите стъпки на кон. Подобен недъг те ощетява при заемането на начална позиция и от теб зависи дали ще преодолееш неравния старт, или не. Това те принуждава да се трудиш двойно повече, за да бъдеш атрактивен в очите на останалите, за да спечелиш симпатиите на най-популярните момчета, на най-отракания, който допуска само готини хора около себе си; на момичето зад прозореца, чиито усмивка кара сърцето ти да блъска лудешки, макар да не е предназначена за теб. Куцукайки на кривото си стъпало, Стиг Нюбак си бе проправил съвсем нелош път в живота. И то толкова незабележимо, че Хари изобщо не го помнеше. Беше си уредил прилично съществуване, добро образование, а с много работа — и ръководен пост. Сам бе започнал да задава тона на най-популярното. Но не бе успял да завоюва най-важното: момичето зад прозореца. Тя продължаваше да се усмихва на друг.
Ето защо му трябваха пари. Много пари.
Защото богатството прилича на грима: прикрива недостатъците, подсигурява ти всичко, дори онова, което уж не се продавало: уважение, възхищение, любов. Накъдето и да погледнеш, ще видиш доказателства, че красотата се жени за пари. Сакатият Стиг Нюбак търпеливо бе чакал да удари и неговият час.
Изобрети виолина, очаквайки светът да падне в краката му. Тогава защо тя се извръщаше със зле прикрита погнуса, макар да знаеше — със сигурност! — че той е богат, а състоянието му се множи с всяка седмица. Дали защото се бе увлякла по друг — по онзи, дето ѝ беше дал идиотския фалшив пръстен? Каква несправедливост! Стиг се бе блъскал неуморно, докато стане достоен да бъде обичан. Сега тя ще го обича — иска или не. Затова той я отвлече. Откопчи я насила от прозореца и я окова тук, за да не може да му избяга. И за да скрепи принудителната женитба, изтръгна халката от пръста ѝ и я надяна на своя.
Евтиния пръстен, който Ирене бе получила от Олег, Олег бе откраднал от майка си, тя пък го бе получила от Хари, а той, от своя страна, го бе купил от продавач на битпазар, който пък… Като в онази песен: „и пръстена да дава всеки по реда си: мъж на любима, майка на сина си“. Хари поглади с пръст черната драскотина по позлатената повърхност. Осъзна, че макар и зрящ, е останал сляп за някои неща.
Още при срещата с Нюбак в Онкологичния център забеляза: „… пръстена. Имах съвсем същия.“
Но не прозря естеството на приликата.
Потъмнялото от патина медно покритие.
Чак когато Мартине му обърна внимание, че едва ли друг човек на света би купил фалшив венчален пръстен, Хари включи за връзката между Олег и Нюбак.
Дори безупречният му апартамент не подкопа увереността на Хари. Тъкмо напротив: липсата на компрометиращи предмети тутакси му подсказа, че Нюбак крие другаде гузната си съвест. Например в къщата на покойните си родители, която, както спомена, още не бе продал. Червената къща, кацнала на склона над къщата на семейство Хуле.
— Ти ли уби Густо? — попита Хари.
Стиг Нюбак поклати глава. Надвисналите тежко над очите му клепачи му придаваха сънлив вид.