— Тя ще пътува по старата резервация.
— Разбирам. Имате ли багаж за чекиране?
— Не.
Пръстите ѝ продължиха да танцуват по клавишите.
Неочаквано тя сбърчи вежди. Пак отвори паспорта. Хари се подготви за нови неприятности.
Жената пъхна бордната карта в паспорта му и му го подаде.
— Побързайте, господин Нюбак. Виждам, че пътниците вече са започнали да се качват на борда. Приятен полет.
— Благодаря — отвърна Хари с по-приповдигнат тон, отколкото възнамеряваше, и хукна към проверката за сигурност.
Премина през скенера, посегна да вземе ключовете и телефона си от пластмасовото легенче и чак тогава забеляза, че е получил есемес. Понечи да го прехвърли в папката със съобщения на Мартине, но срещу подател стоеше буквата Б. Беате.
— Последно повикване за полета до Банкок — чу се по високоговорителя. — Моля пътниците да се явят на изход 54.
Хари хукна нататък. Отвори съобщението.
ДОБРАХ СЕ И ДО ПОСЛЕДНИЯ СПИСЪК. В НЕГО ИМА АДРЕС, КОЙТО НЕ ФИГУРИРА В СПРАВКАТА, КОЯТО ТИ Е ИЗПРАТИЛ БЕЛМАН: УЛИЦА „БЛИНДЕРН“ 74.
Хари прибра телефона в джоба си. Пред гишето за паспортна проверка нямаше опашка. Той подаде документите, служителят прегледа паспорта и бордната карта, после вдигна очи към Хари.
— Белегът е отскоро, затова го няма на снимката — обясни Хари.
— Направете си по-актуална снимка, Нюбак — отвърна служителят, върна му документите и кимна на следващия.
И така, Хари беше свободен. Спасен. Предстоеше му нов живот.
Пред гишето на изхода за отвеждане към самолета се бяха наредили петима закъснели.
Хари погледна бордната си карта. Бизнес класа. Дори когато пътуваше по служебни дела на Херман Клойт, летеше с икономична класа. Стиг Нюбак определено се бе уредил доста добре. Дубай — също. И продължаваше да върти успешния си бизнес. Дори в момента, тази вечер, в този миг, група треперещи от нетърпение наркомани чакаха мъжа с екипа на „Арсенал“ да ги отведе до „поста“.
Пред гишето чакащите се стопиха до двама.
„Блиндерн“ 74.
Идвам с теб. Хари затвори очи, за да чуе отново гласа на Ракел.
Полицай ли си? В това ли се превърна: в роботизиран роб на мравуняка и поклонник на чужди възгледи?
В това ли наистина се бе превърнал?
Дойде неговият ред. Служителката зад гишето го подкани с поглед да се приближи.
Не, Хари не робуваше никому.
Подаде ѝ бордната си карта.
И тръгна по ръкава към самолета. През стъклената стена видя светлините на самолет, захождащ към летището. Машината прелетя ниско над къщата на Торд Шулц.
„Блиндерн“ 74.
Кръвта на Микаел Белман под ноктите на Густо Хансен.
Мамка му, мамка му!
Хари се качи на борда, намери мястото си и потъна в удобното кожено кресло. Каква мекота! Натисна едно копче и облегалката започна да се спуска назад, докато накрая Хари се озова в хоризонтално положение. Затвори очи. Искаше да заспи и да се събуди на друго място, като друг човек. Опита се да чуе отново думите на Ракел, но в главата му зазвуча друг глас:
„Аз нося свещеническа яка, без да съм същински християнин, ти — шерифска звезда, а не си шериф. Колко непоклатимо всъщност е твоето евангелие?“
Кръвта на Белман. „… в Йостфол. Невъзможно е да се придвижи толкова бързо до местопрестъплението.“
Фактите се оказаха взаимосвързани.
Хари усети как някой го докосва по ръката и отвори очи.
Стюардеса с високи скули, характерни за тайландките, се бе надвесила над него с усмивка:
— I’m sorry, sir, but you must raise your seat to an upright position before take-off.64
Хари си пое дъх и спусна краката си на пода. Извади мобилния си телефон и погледна пропуснатите повиквания.
— Sir, you have to turn off…65
Хари вдигна ръка и натисна „набери“.
— Нали уж се чухме за последен път? — вдигна Клаус Туршилдсен.
— Къде в Йостфол?
— Моля?
— Белман. Къде в Йостфол се е намирал Белман по времето, когато Густо е бил убит?
— В Рюге, до Мос.
Хари прибра телефона в джоба си и стана.
— Sir, the seat belt sign…66
— Sorry, this is not my flight.67
— I’m sure it is, we have checked passenger numbers and…68
Хари вече крачеше към задния изход. Чу внимателните стъпки на стюардесата зад гърба си.
— We have already shut…69
— Then open it.70
Към Хари се приближи старши стюардът:
— Sir, I’m afraid the rules don’t allow us to open…71
64
I’m sorry, sir, but you must raise your seat to an upright position before take-off. (англ.) — Извинете, господине, но преди излитане трябва да поставите облегалката на креслото си в изправено положение. — Б.пр.
66
Sir, the seat belt sign… (англ.) — Господине, знакът за коланите на светлинното табло… — Б.пр.
68
I’m sure it is, we have checked passenger numbers and… (англ.) — Убедена съм, че грешите. Проверихме номерата на билетите и… — Б.пр.
71
Sir, I’m afraid the rules don’t allow us to open… (англ.) — Господине, боя се, че правилата не ни позволяват да отворим… — Б.пр.