— I’m out of pills — изстреля Хари, бръкна в джоба си, извади празното флаконче с етикет „Лизиноприл“ и го тикна под носа на старши стюарда. — I’m mister Nybakk, see? Do you want a heart attack on board when we are over… let’s say Afghanistan?72
Стрелките показваха няколко минути след единайсет. Във високоскоростния влак от летището към Осло почти нямаше пътници. Хари гледаше разсеяно новините на екрана, закачен в предната част на вагона. Беше си начертал план — план за нов живот. Разполагаше с двайсет минути да го осъвремени. Каква идиотщина. Сега можеше да пътува в самолета към Банкок. Точно тук се криеше разковничето. Хари не можеше да се качи на самолета. Просто беше лишен от способността да зарязва нещата такива, каквито са, да забравя, да бяга. В това се състоеше неговият дефект, недъг; неговият куц крак. Дори да пиеше, Хари изтрезняваше отново. Дори да бе тръгнал за Хонконг, щеше да се върне. Без съмнение един непоправимо увреден човек. Действието на аналгетиците, които му даде Мартине, започна да се изчерпва. Трябваше му нова доза, защото болките предизвикваха замайване.
Впери поглед в заглавията: тримесечни печалби на борсата, резултати от спортни събития… И му хрумна въпросът защо да не го направи тъкмо сега: да избяга, да се измъкне.
Не. Този път ще се постарае всичко да прочете гладко. Промени датата на билета за утре вечер и с Ракел щяха да пътуват заедно. Дори доплати, за да ѝ осигури съседната седалка в бизнес класата. Поколеба се дали да ѝ съобщи за промяната в уговорката им, но знаеше какво ще си помисли тя: че той е непоправим; тласка го същата лудост като едно време и ще си остане все същият. Ала докато самолетът набира скорост по пистата, гърбовете им залепват о седалките и после двамата усещат познатото неизбежно олекване във въздуха, тя най-после ще разбере, че миналото е останало зад гърба им или по-точно — под краката им, а съвместното им пътешествие започва.
Хари затвори очи и си промърмори два пъти номера на полета.
Слезе от скоростния влак, прекоси пешеходния мост към Операта и с бързи крачки тръгна по италианския мрамор към главния вход. През стъклото се виждаше как официално облечени хора разговарят, похапват коктейлни хапки и отпиват от високи чаши зад ограничителните въжета пред луксозното фоайе.
На входа стоеше мъж в костюм със слушалка в ухото и ръце пред слабините си като футболист, застанал в стена срещу свободен удар. Широкоплещест, но не чак мутра. Опитният му поглед веднага спря върху Хари и започна да шари около него в търсене на нещо подозрително. Явно мъжът, полицай от Националната служба за охрана, се грижеше за безопасността на кмета или на някой си министър, присъстващ на събитието. Здравенякът пристъпи към Хари.
— Съжалявам, господине. Закрито мероприятие във връзка с премиерата на… — подхвана той, но млъкна, виждайки идентификационната карта на Хари.
— Не съм дошъл за политическите лица, колега. Искам само да разменя няколко думи с един от гостите по служебен въпрос.
Охранителят кимна, съобщи нещо в микрофона, закачен на ревера му, и пропусна Хари да влезе.
Във фоайето — гигантско иглу — въпреки дългото си изгнание Хари разпозна десетки познати лица: позьори в печатните медии, многознайковци — редовни коментатори в телевизионните студиа, спортисти и политици със заложби на шоумени плюс кардинали в различен оттенък на сивото в културната сфера. Сега Хари разбра защо Исабел Скойен толкова се затруднява да си намери подходящ кавалер за светски събития. В момента тя се извисяваше с една глава над множеството.
Хари прекрачи въжето и се запромушва през тълпата, повтаряйки „извинете“, докато около него се разплискваше бяло вино.
Исабел разговаряше с някакъв мъж. По угоднически въодушевеното ѝ изражение Хари отсъди, че макар и с половин глава по-нисък от събеседничката си, въпросният кавалер се е издигнал с няколко глави над нея във властовата йерархия. Хари се приближи на три метра от тях, ала изневиделица изскочил пред него мъж му препречи пътя.
— Току-що говорих с колегата ви, полицай съм — обясни Хари. — Дошъл съм да говоря с нея.
— Ваша е — отвърна охранителят.
Хари долови лек подтекст в думите му.
— Здравей, Исабел — поздрави Хари. По лицето ѝ се изписа изненада. — Дано не прекъсвам… кариерното ти развитие.
— Старши инспектор Хари Хуле — засмя се звънко тя, все едно ѝ е разказал виц.
Събеседникът на Скойен мигом му протегна ръка и се представи, макар Хари да не прояви интерес към личността му. Дългогодишното пребиваване по високите етажи на кметството явно го бе научило, че близостта до народа се възнаграждава по време на избори.
72
I’m out of pills. I’m mister Nybakk, see? Do you want a heart attack on board when we are over… let’s say Afghanistan? (англ.) — Лекарствата ми свършиха. Казвам се Нюбак, виждате ли? Да не искате да получа инфаркт на борда, докато прелитаме над… да речем, Афганистан? — Б.пр.