— Хареса ли ви спектакълът, старши инспекторе?
— И да, и не. Общо взето, тъкмо се зарадвах, че операта свърши, и се сетих, че трябва да се погрижа за още нещо.
— За какво?
— Понеже Дон Жуан е крадец и бройкаджия, ми се струва съвсем логично да си намери майстора в последното действие. Май се досещам коя е статуята, която отнася прочутия женкар в ада. Но не ми стана ясно кой ѝ е подшушнал къде да намери Дон Жуан. Вие разбрахте ли точно как стана това… — Хари се обърна към Скойен, — Исабел?
Тя се усмихна сухо.
— Вашите конспиративни теории винаги са интересни. Но предпочитам да оставим тази тема за друг път, защото в момента разговарям с…
— Наложително е да разменя няколко думи с госпожицата — обърна се Хари към събеседника ѝ. — Ако разрешите, разбира се.
Хари забеляза, че Исабел се кани да се възпротиви, но мъжът я изпревари:
— Моля, не се притеснявайте.
Кимна с усмивка и се обърна към възрастна двойка, първа от опашката желаещи аудиенция с високопоставения господин.
Хари хвана Исабел под ръка и я поведе към тоалетните.
— Смърдиш отвратително — просъска тя.
Той натисна с две ръце раменете ѝ към стената до мъжката тоалетна.
— Костюмът ми се валя в разни боклуци — обясни Хари и забеляза, че гостите започнаха да ги стрелкат с погледи. — Можем да го направим по два начина — или цивилизовано, или брутално. От какъв характер е връзката ти с Микаел Белман?
— Моля? Върви по дяволите, Хуле.
Хари ритна вратата на тоалетната и повлече Скойен със себе си.
Мъж в смокинг, застанал до умивалника, ги изгледа втрещен в огледалото, когато Хари блъсна Исабел във вратата на една от кабинките и натисна врата ѝ с ръка.
— По времето на Густовото убийство Белман е бил при теб — процеди Хари. — Под ноктите на Белман открихме кръвта на Густо. Човекът на Дубай в полицията е най-близкият подчинен на Белман и негов приятел от детинство. Ако не си отвориш устата сега, веднага ще звънна на мой познат в „Афтенпостен“ и още утре ще цъфнеш във вестника. А целият материал ще кацне на бюрото на главния прокурор. Какво решаваш?
— Извинете — мъжът в смокинга се беше приближил на почтително разстояние. — Имате ли нужда от помощ?
— Чупката!
По лицето на мъжа се изписа ужас — не заради грубата реплика, а защото тя изхвърча от устата на жената. Той побърза да се изниже.
— Чукахме се — прошепна задавено Скойен.
Хари я пусна. От устата ѝ го лъхна миризма на шампанско.
— Двамата с Белман сте се чукали?
— Знам, че е женен. И да, чукахме се. Това е всичко — тя разтърка врата си. — Густо се появи неочаквано и одраска Белман, докато той го влачеше навън. Ако искаш да снесеш на клюкарската преса за аферата ни, давай. Сигурно никога не си спал с омъжена жена и не ти пука как ще се почувстват съпругата и децата на Белман след подобни скандални разкрития.
— Как се запозна с Белман? Да не ми казваш, че тройката с Густо е била съвсем случайна?
— Как според теб се запознават хора с обещаващо бъдеще, Хари? Огледай се. Забележи кой присъства на това събитие. Всички знаят, че Белман е спряган за новия главен секретар.
— А ти — за кресло в общинския съвет?
— Запознахме се на едно откриване, премиера, вернисаж — вече не си спомням. Обикновено така става. Обади се и питай Микаел за подробностите. Но гледай да не е тази вечер, защото смята да я прекара със семейството си. Това е положението.
Така значи. Хари впери в нея изпитателен поглед.
— А Трюлс Бернтсен?
— Кой?
— Вътрешният ви човек в полицията, нали? Кой го изпрати в „Леон“, за да се разправи с мен? Ти или Дубай?
— За какво говориш, по дяволите?
В очите ѝ Хари видя, че тя действително няма представа кой е Трюлс Бернтсен.
Исабел Скойен се разсмя.
— Къде ти потънаха гемиите, Хари?
А в момента можеше да лети към Банкок. Към друг живот.
Тръгна към вратата.
— Почакай, Хари.
Той се обърна. Облегната на кабинката, тя бе вдигнала роклята си и отдолу се подаваха жартиерите ѝ. Над челото ѝ бе паднала руса къдрица:
— Щом така и така сме сами в цялата тоалетна…
Хари срещна погледа ѝ — замъглен не от алкохол, нито от похот. Да не би да плачеше? Наперената, самотна, самопрезираща се Исабел Скойен? Какво чудно има? Явно и тя подобно на мнозина други озлобени хора би опропастила чуждото щастие, без да се замисли, за да си осигури онова, което — според нея — ѝ се полага по рождение: правото да бъде обичана.