— Боя се, че правилата…
— Триста четирийсет и двама пътници — прекъсна я Шулц. — Десетки деца.
Надяваше се служителката да чуе в гласа му сериозната загриженост на летателен командир, а не паниката на спипан наркотрафикант.
Митническата служителка потупа кучето по главата и погледна Торд Шулц. Приличаше на жена с деца и много отговорности. Такава жена би следвало да прояви разбиране към положението, в което се намира той.
— Куфарът идва с нас — отсече тя.
Зад нея се появи друг митнически служител. Спря, застана разкрачен и скръсти ръце.
— Да приключваме по-скоро — въздъхна Торд Шулц.
Началникът на Отдела за борба с насилието Гюнар Хаген се облегна на стола си и огледа мъжа в ленения костюм. Преди три години същият този мъж изглеждаше като мъртвец, а белегът, вече зараснал, кървеше изпод пресните шевове. Сега обаче някогашният му подчинен имаше задоволително здрав вид, беше напълнял с няколко килограма и раменете му изпълваха костюма. Костюм… Хаген не си спомняше да го е виждал в облекло, различно от дънки и кубинки. Някак несвойствено му беше и друго: вместо значка на полицейски служител, сега върху ревера на мъжа се мъдреше лепенка с надпис „посетител: Хари Хуле“. Позата, заета от Хари на стола обаче, си беше същата: полуизлегната.
— Изглеждаш ми по-добре — констатира Хаген.
— Градът ти — също — отвърна Хари, а между зъбите му подскочи незапалена цигара.
— Нима?
— Хубава опера. Наркоманите по улиците са намалели.
Хаген стана и се приближи до прозореца. От шестия етаж на Главното полицейско управление се откриваше гледка към „Бьорвика“, новия квартал на Осло, окъпан в слънчева светлина. Строителните работи течаха с пълна пара. Събарянето беше приключило.
— През последната година се наблюдава рязък спад в броя на смъртните случаи вследствие от свръхдоза. Цените скочиха, потреблението се сви. Градските власти най-сетне постигнаха заветната си цел. Осло вече не държи първото място в европейските антикласации.
— Happy days are here again16 — Хари сключи ръце на тила си и така се отпусна, сякаш всеки момент щеше да се изхлузи от стола.
— Още не си ми казал какво те води в Осло — въздъхна Хаген.
— Не съм ли?
— Не си. Трябва да има причина да дойдеш в Отдела.
— Какво странно има да навестиш бивши колеги?
— За хората с нормални социални контакти — нищо.
— Е — Хари захапа филтъра на цигарата „Кемъл“. — Препитавам се с убийства.
— Препитаваше се, искаш да кажеш.
— Ще перифразирам. Професията ми, попрището ми са убийствата. Все още това е единствената област, в която съм вещ.
— И какво искаш?
— Да упражнявам професията си. Да разследвам убийства.
— Искаш да се върнеш на работа в Отдела ли?
— Защо не? Ако не ме лъже паметта, бях сред най-добрите ти детективи.
— Грешиш — Хаген се обърна към прозореца. — Ти беше най-добрият. Най-ужасният и най-добрият — уточни шепнешком той.
— Дай ми едно от наркоубийствата.
— Кое от всички? — усмихна се сухо Хаген. — Само за последните шест месеца имаме четири. Нито едно не е разкрито.
— На Густо Хансен.
Хаген не отговори. Продължаваше да оглежда хората, пъплещи по затревената площ. Всички му изглеждаха престъпници: едни — източващи социалната система, други — крадци, трети — терористи. Защо виждаше подлеци и нарушители, вместо работещи хора, излезли да прекарат полагащата им се почивка под лъчите на септемврийското слънце? Пречеше му полицейският му поглед, замъглен от професионалната мнителност. Гласът на Хари долетя до него сякаш отдалече:
— Густо Хансен, деветнайсетгодишен. Стар познайник на полицията, пласьор и потребител. Открит мъртъв в апартамент на улица „Хаусман“ на двайсети юли. Починал от кръвозагуба вследствие от огнестрелна рана.
— И защо искаш да поемеш единственото убийство, чийто извършител е разкрит? — засмя се иронично Хаген.
— Не се ли досещаш?
— Уви, досещам се — въздъхна Хаген. — Но ако можех да те назнача, щях да ти възложа друг случай: убийството на полицейския агент.
— Искам Густо Хансен.
— Сещам се за около сто причини никога да не припариш до този случай, Хари.
— Като например?
— Достатъчно е да спомена първата: случаят е приключен.
— Друго?
— Второ, случаят е прехвърлен на КРИПОС. Трето, в Отдела няма свободни работни места. Оптимизирам числеността на персонала. Четвърто, нямаш право да упражняваш полицейската професия. Да продължавам ли?
16
Happy days are here again (англ.) — Отново настъпват честити дни. — Заглавие на популярна американска песен. — Б.пр.