Зад гърба си чу потракване на токчета по асфалта.
— Hey, mister. Me beautiful?73
— Sure74 — едва успя да промълви Хари и гърлото му се напълни с кисела слюнка.
Жълтата струя плисна върху тротоара с учудваща сила и опръска внушителна площ. Токчетата се отдалечиха, потраквайки като кастанети. Хари си избърса устата с опакото на дланта и направи втори опит. Отметна назад глава. Уискито и жлъчката потекоха по гърлото му. И пак се върнаха обратно.
Третия път успя да задържи алкохола в стомаха си.
На четвъртото отпиване пое значителна доза.
На петото хвръкна в небето. Махна на едно такси, качи се и съобщи адреса на шофьора.
Трюлс Бернтсен бързаше в тъмното. Прекоси паркинга пред жилищния блок. От прозорците на спокойните уютни домове струеше светлина. Обитателите им сигурно бяха наизвадили снаксове и кани с кафе, а защо не и бира, и се бяха строили пред телевизорите. Новините тъкмо бяха свършили и предстояха по-интересни предавания. Трюлс се обади в Управлението да съобщи, че е болен. Без дори да го попитат какво му има, се поинтересуваха само дали ще си остане у дома през полагаемите му се три дни, за които не е нужно да представя болничен лист.
— И как, по дяволите, да знам дали ще оздравея до три дни? — отвърна Трюлс.
Проклета страна, където всички клинчат; проклети лицемерни политици, които твърдят, че хората в тази страна искали да работят. Норвежците гласуват за Работническата партия, защото тя им позволява да се скатават, а кой е луд да не гласува за партия, даваща му право да отсъства от работа три дни без болничен лист; картбланш да си седи вкъщи и да лъска, да покара ски или да се отърси от махмурлук? Социалистите, разбира се, осъзнават какво изкушение представлява това право, но се преструват на отговорни, перчат се, че „имат доверие на повечето си сънародници“, и представят тридневния мързел като важна социална придобивка. Бернтсен смяташе Партията на напредъка за по-почтена. Вярно, тя си осигуряваше гласове с обещания за данъчни облекчения, но поне не го криеше зад благовидни предлози.
Цял ден размишлява по този въпрос, докато преглеждаше оръжията си, зареждаше ги, проверяваше дали са в изправност. Непрекъснато ходеше да се увери, че вратата е заключена, и наблюдаваше всички влизащи в паркинга превозни средства през призмата на пушката „Мерклин“ — оръжие за атентати, иззето от полицията преди повече от десет години. Отговорникът на оръжейния склад в Управлението си мислеше, че пушката е още там. Трюлс си даваше сметка за необходимостта в определен момент да напусне укреплението си, за да си купи храна, но изчака да се стъмни и хората по улиците да оредеят. Малко преди единайсет — тогава кварталният супер затваряше — взе щаера, промъкна се навън и тичешком стигна до магазина. Докато избираше продуктите, непрекъснато държеше клиентите под око. Запаси се с полуфабрикати за цяла седмица. Прозрачните пакетчета съдържаха обелени картофи, кюфтета, грахово пюре и сос. Достатъчно е да ги метнеш в тенджера с вряща вода, да изчакаш няколко минути, да срежеш пакетчетата и да изсипеш гозбата в чиния. Ако не се втеляваш много-много, вкусът напомня домашно приготвена храна.
Трюлс Бернтсен взе на спринт разстоянието до входната врата на блока, пъхна ключа в ключалката и неочаквано чу забързани крачки зад гърба си.
Извърна се стреснат, сграбчи дръжката на пистолета във вътрешния джоб и тъкмо да го извади, пред него изникна изплашеното лице на Вигдис А.
— Д… да не те стреснах? — запъна се тя.
— Не — отвърна сухо той и влезе, без да задържи вратата.
Чу обаче как тя успя да промуши тлъстото си туловище, преди вратата да се хлопне.
Бернтсен натисна копчето на асансьора. Дали го е стреснала? Направо му изкара ангелите! Преследваха го сибирски казаци. Шубе го е, и още как!
Вигдис А. лъхтеше по стълбите към асансьора. И тя като повечето жени се беше ошишкала здраво. Трюлс недоумяваше защо всички упорито премълчават, че норвежките масово страдат от наднормено тегло, което не само ще им докара някое от кошмарните заболявания вследствие от затлъстяване, ами ще доведе и до изчезването на норвежкия народ. Защото накрая никой мъж няма да може да гази в толкова много сланина. Без да слага своята в сметката, разбира се.
Асансьорът пристигна, двамата се качиха, кабината потегли, а въжетата заскърцаха, измъчвайки се от тежестта.
Някъде му попадна статия, че мъжете също пълнеят прогресивно, но не им личи по същия начин. Тлъстините им не се лепят по задника, а им придават вид на по-едри и силни. Това важеше и за Трюлс Бернтсен. Сега, с десет килограма повече, той изглеждаше много по-добре. А мазнините по женските тела се тресяха при всяко движение като желе. Виждайки подобни повлекани, му идеше да им тегли силен шут в задника и да гледа как кракът му потъва в меката плът. Лекарите непрекъснато тръбяха, че затлъстяването е новият бич, и въпреки това множество активисти кресливо заклеймяваха маниакалното желание за отслабване и възхваляваха „естествените“ женски форми. Сякаш провисналото и дебелото са идеал за неподправена женственост. Бъди доволна от тялото си. По-добре сто жени да умрат от сърдечно-съдови болести, отколкото — недай си боже! — една — от хранително разстройство. А сега и Мартине се освини. Е, тя беше бременна, но Трюлс не съумяваше да се избави от мисълта, че и Мартине е станала една от онези трътли.