— Именно. След като приех условията му, той се поотпусна. Протегнах му ръка да скрепим сделката, той си свали ръкавицата и стисна десницата ми. После успях да снема прилични отпечатъци от опакото на дланта ми. Компютърът откри съвпадение.
— Рудолф Асаев. Дубай. Как се е изхитрил да опази самоличността си в тайна толкова време?
— В ОРГКРИМ непрекъснато се натъкваме на такива случаи — сви рамене Бернтсен. — Между сенчестите играчи, попадащи в хватката на полицията, и другите, които се измъкват, има само една разлика: вторите дърпат конците на малобройна организация, с малцина приближени и доверени лица. Наркобосовете, обграждащи се с цяла армия, защото си въобразяват, че тя ще ги защити, рано или късно попадат зад решетките. Все се намира някой нелоялен служител, който или иска да се намърда на тяхното място, или се съгласява да ги предаде срещу намаляване на наказанието.
— Спомена, че си го виждал и друг път?
— Да — кимна Бернтсен. — Веднъж във „Фюрлюсе“. Видя ме, обърна се и излезе.
— Значи слуховете, че снове из града като фантом, са верни?
— Така излиза.
— Ти какво търсеше във „Фюрлюсе“?
— Аз ли?
— Вътре не влизат полицаи.
— Моя позната работи там.
— Мхм. Мартине?
— И ти ли я познаваш?
— Ходил си да я зяпаш, а?
Трюлс усети как кръвта нахлува в лицето му.
— Аз…
— Счупи гипса, Бернтсен. Току-що представи убедително алиби.
— К… какво?
— Ти си онзи досадник, когото Мартине е взела за агент под прикритие. По времето, когато Густо е бил убит, си се намирал в кафенето на Армията на спасението, нали?
— Досадник?
— Не се хващай за думата, а отговори.
— Нали не си ме подозирал в… Защо ми е да ликвидирам Густо Хансен?
— Защото Асаев ти е поръчал да го очистиш например. Пък си имал и личен мотив да искаш смъртта му. Густо е видял как убиваш човек в Алнабрю. С дрелка.
Трюлс Бернтсен претегли думите на Хуле с вещината на полицай, чийто двойствен живот го е научил да различава блъфа от истината.
— Олег Фауке също е станал свидетел на престъплението. Имаш мотив да пречукаш и него. Затворникът, който се опита да го прободе смъртоносно…
— Не работеше за мен! Трябва да ми повярваш, Хуле, нямам нищо общо с нападението. Никого не съм убивал. Само унищожавах доказателства. А това в Алнабрю беше нещастен случай.
— И не дойде в „Леон“ с намерението да ми теглиш куршума?
Трюлс преглътна с мъка. Хуле ще го убие като нищо. Ще дръпне спусъка в слепоочието му, ще избърше отпечатъците и ще постави оръжието в ръката му. По вратата на апартамента му липсваха следи от взлом, Вигдис А. ще свидетелства, че е видяла Трюлс да се прибира сам, на вид простинал, потиснат… А от Управлението ще потвърдят: дори се е обадил, че няма да идва на работа.
— Кои бяха онези двамата, които дойдоха в хотела? Хора на Рудолф?
Бернтсен кимна.
— Измъкнаха се, но успях да раня единия.
— Защо са ни поръчали?
— Явно знаем прекалено много — сви рамене Трюлс и се опита да се засмее, но от гърлото му се изтръгна само хрипкава кашлица.
Постояха мълчаливо, вкопчили поглед един в друг.
— Какво възнамеряваш да нравиш? — попита Трюлс.
— Да го заловя.
Да го заловя. Трюлс отдавна не бе чувал някой да употребява този глагол.
— Значи според теб антуражът му е малоброен?
— Най-много трима-четирима души, а вероятно само двама.
— Мхм. Какво друго желязо имаш?
— Желязо?
— Освен това — Хуле посочи към ниската масичка: три пистолета, единият картечен, зареден и в режим на готовност. — Мога да те закопчея и да претърся апартамента, така че е в твой интерес да ми ги покажеш сам.
Трюлс Бернтсен обмисли положението и посочи спалнята.
Трюлс включи осветлението и отвори вратата на гардероба. Под луминесцентната лампа лъснаха шест пистолета, два големи ножа, черна полицейска палка, метален бокс, противогаз и така наречената riot gun, или нелетално оръжие, предназначено за разпръскване на масови безредици — късоцевна пушка с цилиндър в средата, съдържащ големи патрони със сълзотворен газ. Оръжейния си арсенал Трюлс бе събрал от склада в Управлението, където служителите не следяха изкъсо точната бройка оръжия.
— Ти си луд за връзване, Бернтсен.
— Защо?
Хуле посочи задната стена на гардероба. Там Трюлс беше забил гвоздеи, на които бе закачил оръжията, и с помощта на флумастер бе очертал контурите им. Всичко си имаше точно определено място.
— Бронежилетка на закачалка? Ти какво? Притесняваш се да не се измачка ли?