Изход за бягство. Немска прецизност.
Разбута ризите и саката и провря глава през отвора. Лъхна го хлад. Шахта. Протегна ръка и опипа вътрешността. В стената бяха изсечени железни стъпала — навярно водеха към подземие. В съзнанието му пробяга спомен — късче от сън. Той се отърси от видението, свали си противогаза и се притисна към подвижната стена на гардероба. Краката му внимателно започнаха да слизат по стъпалата, а лицето му се изравни с дъното на гардероба. Забеляза парче колосана памучна тъкан с формата на буква U. Хари го взе, пъхна го в джоба на палтото си и продължи напред в мрака, като броеше стъпалата. След двайсет и второто усети равна твърда почва под краката си. Най-неочаквано обаче тази твърда почва се размърда. Хари изгуби равновесие и политна. Падна върху нещо меко.
Подозрително меко.
Замръзна на място и се ослуша. Извади запалката от джоба си. Щракна я за две секунди. После дръпна пръста си. Видя каквото му трябваше.
Лежеше върху човешко тяло.
Необичайно едро и голо, с кожа, по-студена от мрамор и придобила синкавия оттенък на неколкодневна мъртва плът.
Отдръпна се от трупа и пое по циментовия под към врата, която беше забелязал. Ръката му зашари опипом по стената в търсене на ключ за осветление. Откри го. Под пламъка от запалката Хари ставаше мишена, но окъпе ли се цялото помещение в светлина, всички ставаха потенциални мишени. Вдигна картечния пистолет и завъртя копчето на ключа. Лъчът се плъзна по нисък тесен коридор.
Установи, че тук е пусто. Огледа трупа, положен върху килимче на пода. Превръзката около корема му беше напоена с кръв. Татуирана Богородица се взираше в Хари от гърдите на мъртвия. Хари знаеше какво символизира: носителят е престъпник от ранна детска възраст. Понеже по тялото не личаха други наранявания, Хари предположи, че раната под превръзката, най-вероятно причинена от дулото на щаера на Трюлс Бернтсен, е довела до фаталния изход.
Хари дръпна вратата. Оказа се заключена. Късата стена в дъното на коридора беше покрита с метална плоча, вградена в зида. С други думи, Рудолф Асаев беше разполагал с една-единствена възможност за изход: тунела. Хари си даваше сметка защо изпробва първо всички други изходи. Заради съня.
Плъзна поглед по протежение на тесния коридор.
Клаустрофобията е контрапродуктивна. Подава сигнали за несъществуваща опасност и трябва да бъде преборена. Хари провери дали е щракнал пълнителя в картечния пистолет. Да става каквото ще. Призраците съществуват, ако им позволиш.
И тръгна.
Тунелът се оказа по-тесен, отколкото предполагаше. Вървеше приведен надве и въпреки това главата и раменете му се търкаха в стените и тавана, обрасъл с мъх. Опитваше се да си ангажира ума, за да не позволи на клаустрофобията да го надвие. Това трябва да е бил изход за бягство, построен от нацистите, разсъждаваше той. Връзваше се със зазиданата врата. По стар навик Хари се постара да не губи ориентация в пространството. Според неговата представа се движеше към съседната къща със странната водонапорна кула. Тунелът изглеждаше много предвидливо проектиран. По пода Хари забеляза сифони за оттичане на протекла вода. Само не разбираше защо немците, които строят толкова широки аутобани, са направи тунела толкова тесен. Само при думата „тесен“, прокраднала се в съзнанието му, клаустрофобията го сграбчи за гърлото. Хари се мъчеше да се съсредоточи върху броенето на крачките; опитваше се да си представи къде се намира спрямо земното равнище. Над земята! Свобода, въздух, пълни дробове. Брой, по дяволите, брой! Когато стигна до сто и десет, забеляза напречна бяла линия, пресичаща пода. Малко по-напред светлината се губеше. Обърна се и съобрази, че линията вероятно маркира средата на тунела. Понеже бе вървял с малки крачки, пресметна, че е изминал шейсет-седемдесет метра. Още малко и ще се измъкне оттук. Опита се да ускори ход. Влачеше крака като старец. Внезапно щракване прикова вниманието му към пода. Острите нарези на сифоните се плъзнаха един върху друг и прилепнаха плътно над отворите — по подобен начин се затварят регулируемите жалузи на вентилатор в автомобил. В същия миг Хари чу и друг звук — трополене.
Светлината проблесна в металната плоча в дъното на коридора. Тя се размърда и се смъкна надолу. Хари замръзна и вдигна картечния пистолет. Тъмнината му пречеше да види какво се крие зад плочата. Неочаквано зърна лек отблясък — така слънчевите лъчи се отразяват във фиорда на Осло през хубавите есенни дни. Настъпи едносекундна пълна тишина. Умът на Хари работеше трескаво. Мъртвият полицейски агент е лежал удавен в тунела. Цилиндричната постройка прилича на огромен резервоар за вода. Клаустрофобичният тунел. Мъхът по тавана не е мъх, а водорасли. Стихията изригна пред очите му. Чернозелена вълна, обточена с бяло. Хари понечи да хукне в обратната посока. Ала когато се обърна, оттам се носеше огледална водна стена.