Четирийсет и първа глава
Сякаш се озова приклещен между две летящи една срещу друга мотриси. Онази пред него го блъсна първа. Запрати го назад, той си удари главата в пода, после вълната го вдигна и започна да го подхвърля накъдето си поиска. Размахваше отчаяно ръце и крака, пръстите и коленете му се жулеха в стените, докато напразно се опитваше да се хване за нещо. Нямаше шансове срещу стихията. После — внезапно, както го бе връхлетяла — вълната изгуби силата си. Удари я срещуположната водна маса и двете се неутрализираха. Нещо се блъсна в гърба на Хари. Две бели, леко позеленели ръце обгърнаха тялото му. Мъртвешките пръсти зашариха по лицето му. Хари се оттласна с крака, извърна се и видя как трупът с кървавата превръзка се носи в тъмната вода — същински космонавт в безтегловност. Отворена уста, виещи се кичури коса и брада.
Хари стъпи на пода и проточи нагоре врат. Водата стигаше почти до тавана. Пак се наведе и зърна картечния пистолет и бялата линия на пода. После загреба. Залят от мощната стихия, изгуби ориентация, но плаващият труп му подсказа накъде да поеме, та да се върне до шахтата. Хари плуваше диагонално на стените, за да осигури максимален простор за ръцете си. Движеше енергично крака и не допускаше онази мисъл. Подемната сила не го забавяше. Тъкмо напротив: бронежилетката го теглеше прекалено надолу. Другата мисъл все пак се появи. Запита се дали да си съблече палтото, което се носеше над главата му и създаваше съпротивление. Мъчеше се да се съсредоточи върху онова, което трябва да направи: да преплува до шахтата, без да брои секунди и метри. Но вече усещаше вътрешното налягане в главата си, заплашващо да я взриви. И мисълта се появи. Лято, петдесетметров външен басейн. Ранно утро, почти никакви хора, слънце, Ракел в жълт бански. Олег и Хари ще се състезават кой ще плува по-дълго под вода. Олег е в отлична форма след кънкьорския сезон, но Хари притежава по-добра техника на плуване. Ракел им подвиква окуражително и се смее с прекрасния си смях, докато те загряват. Двамата се перчат пред нея. Тя е кралицата на комплекса „Фрогнер“, а Хари и Олег — нейни покорни поданици, готови на всичко, за да спечелят благоволението ѝ. Скочиха едновременно в басейна. Постигнаха приблизително еднакъв резултат. След четирийсетия метър разпориха повърхността и жадно поеха въздух, уверени в победата си. Четирийсет метра. На десет метра от ръба. И то след оттласкване от стената на басейна и при свободен размах. Малко повече от половината разстояние до шахтата. Хари беше обречен да умре тук. След съвсем малко. Вътрешният натиск върху очните му ябълки създаваше усещането, че ей сега ще изхвръкнат от орбитите. Самолетът излиташе в полунощ. Жълт бански. Десет метра до ръба. Хари загреба отново. Още едно движение с ръцете и водата щеше да го погуби.
В три и половина след полунощ Трюлс Бернтсен шофираше по улиците на Осло, докато слаб дъждец потропваше по предното стъкло. Обикаляше с колата от два часа. Не защото търсеше нещо, а защото това му осигуряваше едновременно спокойствие да размишлява и достатъчно спокойствие да не мисли за нищо.
Някой бе изтрил адрес от списък, получен от Хари Хуле. И този някой не се казваше Трюлс Бернтсен.
Май нещата щяха да излязат по-заплетени, отколкото си представяше.
Отново си припомни събитията от нощта на убийството в хронологичен ред.
Густо му се обади, разтреперан от наркотичен глад. Заплаши да го издаде, ако Трюлс не му даде пари за виолин. По някаква причина виолинът беше изчезнал от пазара и от няколко седмици в Нийдъл Парк цареше паника76, а цената за четвърт грам скочи на три бона. Трюлс му обеща да отидат да изтеглят пари от банкомата и влезе да си вземе ключовете за колата. Освен тях грабна и щаера. Налагаше се да действа безкомпромисно. В противен случай Густо щеше да го рекетира така всеки път, когато закъса. Наркоманите са повече от предвидими. Но когато се върна на вратата, момчето го нямаше. Навярно се бе усетило какво предстои. Трюлс не се притесни; Густо не би пропял, ако няма какво да спечели от това, пък и самият той също бе участвал в разбиването на склада в Алнабрю.
Във въпросния ден, събота, Трюлс беше на повикване и от Управлението можеха да му се обадят всеки момент. Отиде във „Фюрлюсе“, чете, зяпа Мартине Екхоф, пи кафе. После чу воя на сирените. Само секунди по-късно телефонът му звънна. От оперативната част го викаха. На улица „Хаусман“ 92 станала престрелка, а всички дежурни в Управлението били по адреси. Трюлс хукна натам пеша: местопрестъплението отстоеше само на стотина метра от кафенето. Задействаха се всичките му детективски инстинкти. Мимоходом оглеждаше минувачите със съзнанието, че по-късно тези наблюдения може да се окажат ключът към разрешаване на случая. По улица „Хаусман“ забеляза млад мъж с вълнена шапка, облегнат на близка сграда. Младежът гледаше към полицейския автомобил, паркиран пред портата на блока. Този младеж привлече вниманието на Трюлс, защото беше заровил ръце прекалено дълбоко в джобовете на якето си „North Face“, прекалено голямо и дебело за сезона. „В тези джобове може да се крие какво ли не“, помисли си тогава Трюлс. Момчето имаше сериозен вид, но не приличаше на пласьор. След като видя как полицаите отвеждат Олег в полицейската кола, момчето се обърна и тръгна надолу по улица „Хансен“. Всъщност тогава Трюлс беше забелязал поне десетина подозрителни лица около местопрестъплението — достатъчна причина да започне да гради разни конспиративни теории.
76
„Паника в Нийдъл Парк“ (1971 г.) — филм, наркодрама на режисьора Джери Шацбърг с Ал Пачино в главната роля. — Б.пр.