— Напълно. Но макар да си спазил някакви си твои правила, това няма да ме спре да те убия.
— Пак го повтаряш. Щом толкова искаш, защо още не си го направил? Не ти стиска. Да не се боиш, че ще гориш в ада, Хари?
Хари изгаси цигарата си в масата.
— Първо искам да разбера няколко неща. Защо уби Густо? Хвана те страх, че ще те издаде ли?
Старецът приглади белите коси зад щръкналите си уши.
— Густо носеше покварена кръв в жилите си — точно като мен. И аз съм изменник по природа. Щеше да ме предаде и по-рано, но нямаше какво да спечели от това. Когато го хвана абстиненцията обаче, отчаянието го тласна към крайни действия. Чиста химия. Плътта е по-силна от духа. Всеки става предател, когато е пристрастен към наркотик.
— Така е. Всички наркомани ставаме предатели.
— За това… — старецът се прокашля — го пуснах да пътува.
— Да пътува?
— Да изчезне, да потъне вдън земя. Не можех да му поверя бизнеса си. Той притежаваше нужния интелект — беше го наследил от баща си. Но беше безхарактерен като майка си. Поверих му отговорност, ала той не издържа изпитанието.
Старецът продължаваше да приглажда косата си назад, все по-усърдно и по-усърдно, сякаш се опитваше да я изчисти от нещо мръсно.
— Густо се провали. Покварена кръв. Затова реших да избера друг. Андрей или Пьотър. Виждал си ги, нали? Сибирски казаци от Омск. Казак означава „свободен човек“. Знаеше ли, Хари? Андрей и Пьотър са моята армия, моята страница77. Те са предани до гроб на своя атаман. Но не стават за бизнесмени. — Старецът размаха бурно ръце, погълнат от размишленията си. — Не можех да им поверя сделките си. Затова се спрях на Сергей. Млад е, животът е пред него, ще е като меко тесто в ръцете ми…
— Веднъж ми спомена, че си имал син.
— Сергей може и да нямаше Густовия нюх към печалбата, но беше дисциплиниран и амбициозен. Готов на всичко, само и само да стане атаман. Затова му дадох ножа. Оставаше да издържи последното изпитание. Едно време, за да стане един казак атаман, трябвало да тръгне сам из тайгата и да се върне със завързан жив вълк. Виждах колко хъс притежава Сергей, но исках да се уверя, че може да извърши то, что нужно.
— Какво? — не разбра Хари.
— Необходимото — обясни на норвежки Рудолф Асаев.
— Густо ли е синът ти?
Старецът дръпна назад косата си и очите му се стесниха до два процепа.
— Густо беше на шест месеца, когато ме вкараха зад решетките. Майка му потърси утеха в наркотиците. За кратко. Не беше способна да се грижи за него.
— Хероин?
— Социалните ѝ отнеха детето и го повериха на приемно семейство. Никой не знаеше, че Густо е мой син. Майка му умря от свръхдоза през зимата на деветдесет и първа. Трябваше отдавна да си я бие.
— Върнал си се в Осло по същата причина като мен. Заради сина ти.
— Бях разбрал, че е напуснал дома на приемното си семейство, че се е подлъгал по лоши пътища. Всъщност отдавна исках да се махна от Швеция. Конкуренцията в Осло не ми се струваше сериозна. Открих къде се подвизава Густо. Първо го наблюдавах от разстояние. Беше толкова красив. Ослепителен като майка си. Не можех да откъсна очи от него. Мислех си: това е синът ми, моята… — гласът му изневери.
Хари погледна към обувката, с която бе застъпил кордата, предложена му поради липса на нов корниз.
— Внедрил си го в схемата и си го проверил дали става за наследник на бизнеса.
Старецът кимна.
— Не му разкрих кой съм — прошепна той. — Почина, без да разбере, че съм баща му.
— Защо си бързал толкова?
— В смисъл?
— Защо внезапно ти е потрябвал наследник, та си обмислял на кого да повериш бизнеса си?
Старецът се усмихна вяло. Наведе се напред и светлината от нощната лампа огря лицето му.
— Болен съм.
— Мхм. Предположих. Рак?
— Лекарите ми дадоха година. Вече изминаха шест месеца. Сергей те рани със свещения нож, който държах под постелята си. Боли ли те вратът, Хари? Ножът ти е прелял моето страдание.
Хари кимна бавно. И беше вярно, и не беше.
— Ако наистина ти остава половин година живот, защо си бил готов да убиеш сина си? Само и само да не те издаде на полицията ли? На него му е предстоял дълъг живот, а на теб времето ти изтича.
Старецът се изкашля глухо.
— Урките и казаците са обикновени войници, Хари. Ние сме се заклели в нравствен кодекс и спазваме повелите му. Не сляпо, а с широко отворени очи. Приучени сме да контролираме емоциите си. Това ни превръща в господари на собствения ни живот. Авраам се съгласил да пожертва сина си, защото…