Приближи се до открехнатата врата към мазето. Ослуша се. Джо Завинул78? Спусна се по стълбите, стигна до мазето и надникна през мрежата. Стиг Нюбак бавно се въртеше сякаш в космическа безтегловност. Хари се чудеше дали наистина вибриращият в джоба му телефон звучи като самолетна перка. Мелодията — четирите — или по-точно три те — тона от „Palladium“ в изпълнение на „Weather Report“ — наподобяваше зов от отвъдното. Хари имаше чувството, че Стиг Нюбак му се обажда по телефона.
Погледна номера на екранчето и натисна зелената слушалка.
— Стиг, здравей! — Хари позна гласа на служителката на регистратурата в Онкологичния център. — Там ли си? Чуваш ли ме? Не можем да се свържем с теб, Стиг. Къде се губиш? Имаше няколко насрочени срещи, които се провалиха. Започваме да се тревожим. Мартин ходи у вас, но не те откри и там. Стиг?
Хари прекъсна разговора и прибра телефона в джоба си. Тъкмо навреме; джиесемът на Мартине се развали след гмуркането в дома на Рудолф Асаев.
Изнесе стол на верандата и седна. Предобедното слънце озари лицето му. Извади кутията и лапна една от черните тузарски цигари. Запали и набра номера, който знаеше наизуст.
— Ало.
— Здрасти. Аз съм.
— Хари? Обаждаш се от непознат номер.
— Имам нов телефон.
— Толкова се радвам да чуя гласа ти. Добре ли пътува? — попита Ракел.
— Да — Хари се усмихна, защото гласът ѝ преливаше от щастие. — Пътувах отлично.
— Топло ли е?
— Даже горещо. Слънцето пече. След малко ще закуся.
— Ще закусиш? При теб сега не е ли около четири часа?
— Обърках се заради умората от полета. В самолета не успях да поспя. Намерих чудесен хотел, където да отседнем. В Сукумвит.
— Нямаш представа с какво нетърпение очаквам да дойда при теб, Хари.
— Аз…
— Изслушай ме. Говоря сериозно. Цяла нощ не съм мигнала от размисли. И осъзнах, че това е правилното решение. Ще се справим. Правилното е да се борим. Добре че не ти отказах, Хари…
— Ракел…
— Обичам те, Хари. Обичам те. Чуваш ли? Усещаш ли колко шаблонно, странно и невероятно звучи тази дума? Точно като яркочервена рокля. Облича я само онази, която знае какво впечатление ще произведе. Обичам те. Прекалявам ли? — засмя се тя.
Хари затвори очи и усети как ласкавото слънце целува кожата му, докато най-прекрасният смях на света гали слуха му.
— Хари? Там ли си?
— Да.
— Странно защо ми се струваш толкова близо.
— Мхм. Съвсем скоро ще съм съвсем близо до теб, скъпа.
— Кажи го пак.
— Кое?
— Скъпа.
— Скъпа.
— Ммм…
Хари усети, че нещо твърдо в задния джоб го убива. Извади го. Под слънчевите лъчи покритието на бижуто изглеждаше златно.
— Ракел — подхвана той, докато прокарваше пръст по почернялата част на пръстена, — ти никога не си се омъжвала, нали?
Тя мълчеше.
— Ало?
— Да.
— Какво според теб би било да бъдеш омъжена?
— Не е смешно, Хари.
— Не се шегувам. Знам, че и през ума не би ти минало да се венчаеш за събирач на дългове в Хонконг.
— А за кого бих се венчала?
— Не знам. За цивилен, бивш полицай, който преподава основни следствени похвати в Полицейската академия?
— Не се сещам да познавам такъв човек.
— Но може да се запознаеш с някой, който да те изненада. Случват се и по-странни неща.
— От теб съм чувала, че хората никога не се променят.
— Щом сега твърдя, че е възможно, значи самият аз съм доказателство за обратното.
— Глупчо.
— Нека приемем съвсем хипотетично, че съм прав: хората се променят и е напълно възможно да оставиш миналото зад гърба си.
— Да разбиеш призраците на пух и прах, взирайки се смело в тях?
— Е, как ти се струва?
— Кое?
— Хипотетичният ми въпрос за женитбата.
— Това предложение за брак ли е? Хипотетично? По телефона?
— Е, недей да използваш толкова категорични изрази. Просто се пека на слънце и разговарям със симпатична мацка.
— А аз затварям!
Разнесе се сигнал за свободна линия. Хари се смъкна на кухненския стол със затворени очи и предоволна усмивка. Топлен от слънчевите лъчи и неизпитващ никаква болка. След четиринайсет часа ще се срещнат. Представи си изражението на Ракел, когато пристигне на изхода за самолета и го види да я чака; погледа ѝ, докато Осло се изгубва под краката им; главата ѝ, отпускаща се върху рамото му, а тя се унася в сън.
78
Джо Завинул (1932-2007) — световноизвестен австрийски джаз композитор и пианист, създател на фюжън формацията „Weather Report“. — Б.пр.