Хари лежа така, докато температурата спадна рязко. Отвори наполовина едното си око. Пред слънцето се плъзна облачно късче, но не му изглеждаше страшно.
Пак спусна клепачи.
Следвай пътя на омразата. Отначало Хари разтълкува насоката като съвет да последва собствената си омраза и да го довърши. Но сега вече не се чувстваше толкова сигурен. Старецът произнесе изречението в отговор на въпроса на Хари кой е отнел живота на Густо. Дали в препоръката да следва омразата не се криеше конкретно име? Нима омразата ще го отведе към убиеца? Кандидатите да се титулуват убиец на Густо не бяха никак малко. Но кой би имал най-сериозен мотив да убие момчето? Ирене, разбира се, попадаше извън тази категория, защото по време на убийството се бе намирала в плен.
Слънцето отново изгря и Хари реши, че влага прекалено много мисъл в думите на Рудолф Асаев. Всъщност работата му тук приключи; след малко е добре да изпие още една болкоуспокояваща таблетка, а после да се обади на Ханс Кристиан и да му съобщи, че Олег е извън опасност.
Споходи го внезапно прозрение. Изключено е Трюлс Бернтсен, редови полицай в ОРГКРИМ, да има достъп до данните в програмата за защитени свидетели. Най-вероятно информацията е изтекла от другаде. От високите етажи.
„Престани — смъмри се той. — Престани най-сетне! Зарежи всичко това. Мисли за самолета. Нощен полет. За звездите над Русия.“
Върна се в мазето, поколеба се дали да не пререже маркуча над клупа около врата на Нюбак, отказа се и започна да търси из помещението. Намери необходимата му щанга „кози крак“.
Портата на улица „Хаусман“ 92 се поклащаше отворена, но полицаите пак бяха запечатали и заключили вратата към апартамента. „Вероятно заради направеното самопризнание“ — предположи Хари и заби щангата между вратата и рамката.
Вътре завари всичко, както го бе запомнил от предишното си посещение. Лъчите на предобедното слънце се плъзгаха по пода и образуваха шарки, прилични на клавишите на пиано. Остави малкия си куфар до стената и седна на един матрак. Отново провери дали билетът е в джоба му. Погледна си часовника. Тринайсет часа до излитането.
Огледа се и затвори очи. Опита се да си го представи.
Човек с балаклава.
Не отронва дори дума, защото знае, че ще го разпознаят по гласа.
Мистериозният убиец е посетил Густо тук, в този апартамент, с намерението да му отнеме не друго, а живота. Човек, който изпитва изпепеляваща омраза.
Понеже от балистиката бяха установили, че е стреляно с патрони „Малаков“, калибър 9/18 мм, убиецът най-вероятно е използвал едноименния пистолет или „Форт 12“. В краен случай — „Одеса“, ако случайно е нашумяла в Осло. Убиецът е дошъл, очистил е Густо и си е тръгнал.
Хари напрегна слух с надежда стаята да му проговори.
Секундите отлитаха, занизаха се минути.
Отвън заби камбана.
Тук нямаше да открие нищо ново.
Стана и се отправи към вратата. Пред прага чу шум в промеждутъците между ударите на камбаната. Изчака следващият звън да отекне и се ослуша. Ето го отново — леко дращене. Отстъпи две крачки назад и надникна в дневната.
Стоеше до подовия перваз, с гръб към Хари — кафяв плъх с лъскава опашка, уши с розова мида и няколко бели петънца над опашката.
Хари нямаше обяснение защо животното го възпря да си тръгне. Какво по-обичайно за подобна обстановка от плъх?
Разколебаха го белите петънца.
Плъхът сякаш е пълзял в прах за пране. Или в…
Огледа се. На пода между матраците видя голям пепелник. Осъзнаваше, че ще му се удаде само един шанс. Събу си обувките, възползва се от следващия удар на камбаната да се вмъкне незабелязано в стаята, грабна пепелника и замръзна на метър и половина от плъха, който все още не го бе забелязал. Прецени как и кога да осъществи нападението си. При следващия звън на камбаната се спусна напред и преди плъхът да се усети, се оказа захлупен под керамичен похлупак. Животното зацвърча и започна да се удря в стените на капана. Хари приплъзна пепелника по пода към прозореца и го затисна с купчина списания. После започна да търси. Прерови съдържанието на всички чекмеджета и шкафове, но не откри нито канап, нито дори шивашки конец.
Издърпа от постелката на пода в дневната нишка с дебелината на връвчица. В края ѝ направи клуп, махна списанията и повдигна пепелника, колкото да си промуши ръката, поемайки въздух в очакване на предстоящото. Щом усети как зъбите на гризача потъват в мекото месо между палеца и показалеца, Хари отхлупи пепелника и с другата си ръка хвана животното за гърба. То зацвърча ожесточено, когато Хари отскубна едно от белите зрънца, вплели се в козината му, лапна го и премлясна да усети вкуса. Горчиво. Презряла папая. Виолин. Тук някъде имаше скрита дрога.