В два часа Ханс Кристиан Симонсен влезе в ресторант „Скрьодер“. Озова се в твърде несвойствена за него обстановка.
Хари седеше в дъното, до прозореца, при любимата си маса.
Адвокатът седна.
— Хубаво ли е? — посочи той каната с кафе пред Хари.
Хари поклати отрицателно глава.
— Благодаря ти, задето се отзова.
— И бездруго през уикенда скучая. Какво става?
— Олег може да се прибере у дома.
— Да разбирам ли, че… — засия лицето на Ханс Кристиан.
— Опасността премина.
— Изцяло ли?
— Да. Далече ли е?
— Не. На двайсет минути извън града. В Нитедал. Как неутрализира опасните елементи?
Хари вдигна чашата с кафе.
— Наистина ли искаш да знаеш, Ханс Кристиан?
— Това означава ли, че си успял да разрешиш случая?
Хари не отговори.
— Стигнал си до убиеца на Густо, нали? — наведе се напред адвокатът.
— Мхм.
— Как?
— С помощта на няколко отпечатъка.
— Кой…
— Не е важно. Ще тръгвам. Гледай да се сбогуваш с Олег още днес.
По лицето на Ханс Кристиан се появи усмивка. Измъчена, но все пак усмивка.
— Преди двамата с Ракел да заминете, нали?
Хари повъртя чашата в ръка.
— Значи ти е казала?
— Днес обядвахме заедно. Съгласих се няколко дни да наглеждам Олег. Някой от твоите хора от Хонконг щял да дойде да го вземе — така ми обясни Ракел. Явно обаче съм я разбрал погрешно, защото мислех, че вече си пристигнал в Банкок.
— Закъснях. Искам да те помоля за нещо…
— Ракел ми сподели и друго. Предложил си ѝ брак.
— И това ли ти каза?
— Да. Е, направил си го в типичния си стил, разбира се.
— Ами…
— Обмислила е предложението ти.
Хари вдигна ръка да му покаже, че не желае да узнава продължението.
— И в резултат от мисленето е стигнала до отказ, Хари.
— Добре — издиша насъбралия се въздух Хари.
— После е престанала да разсъждава и се е вслушала в чувствата си.
— Ханс Кристиан…
— Тя ще приеме, Хари.
— Чуй ме, Ханс Кристиан…
— Не ме ли слушаш? Тя иска да се омъжи за теб, Хари. Какъв късметлия си, негодник такъв! — Лицето на адвоката преливаше от щастие, но Хари знаеше, че така сияе отчаянието. — Ракел иска да сподели живота си с теб, докато смъртта ви раздели. — Адамовата му ябълка подскочи, а гласът му ту преминаваше във фалцет, ту се задавяше от плачливи нотки. — Иска да бъде до теб в хубави и в по-обикновени дни; в трудни и в нещастни моменти. Иска да изживее щастието с теб.
Хари беше сигурен, че Ханс Кристиан цитира Ракел дословно, защото всяка нейна дума се е запечатала ярко в съзнанието му.
— Колко я обичаш? — попита Хари.
— Аз…
— Достатъчно ли я обичаш да се грижиш за нея и за Олег до края на живота си?
— Какво…
— Отговори ми.
— Да, разбира се, но…
— Закълни се.
— Хари…
— Казах ти да се закълнеш.
— Аз… кълна се. Но това не променя фактите.
— Прав си — усмихна се горчиво Хари. — Нищо не се променя. Нищо не може да се промени. Всичко си остава същото. Реката си тече в същото проклето русло.
— Нищо не разбирам. Какви ги говориш?
— Ще разбереш. Тя — също.
— Но… вие двамата се обичате. Тя ми го каза в прав текст. Ти си любовта на живота ѝ, Хари.
— А тя е любовта на моя. Винаги е била и ще си остане най-голямата ми любов.
Ханс Кристиан го погледна със смесица от объркване и нещо, наподобяващо съчувствие.
— И въпреки това не я искаш?
— Напротив. Няма нещо, което да искам по-силно от нея. Обаче се съмнявам, че ще ме има още дълго. Ако си отида, не забравяй какво си ми обещал.
— Не ставаш ли малко мелодраматичен, Хари? — изсумтя адвокатът. — Дълбоко се съмнявам, че тя е склонна да бъде с мен.
— Убеди я — болките във врата му пречеха да диша. — Даваш ли ми дума?
— Ще се опитам — кимна Ханс Кристиан.
Хари се поколеба и му протегна ръка.
Адвокатът я стисна.
— Ти си свестен мъж, Ханс Кристиан. Вписал съм те в телефона си под буква „Х“, макар че тя беше заета от Халвуршен.
— От кого?
— Колега, когото се надявам да видя отново. Време е да тръгвам.
— Къде отиваш?
— Да се срещна с убиеца на Густо.
Хари стана, обърна се към барплота и поздрави Нина по военному. Тя му махна в отговор.
Излезе навън и тръгна между паркираните напряко автомобили. Очакваната реакция не закъсня. Нещо натисна отвътре очните му ябълки, а гърлото му щеше да се разцепи. На улица „Довре“ устата му се изпълни с кисела слюнка, Хари се наведе до стената насред тихата улица и повърна яйцата, бекона и кафето. После се изправи и продължи към улица „Хаусман“.