Поредният неуспех.
Силите ми се изчерпиха, сълзите ми напираха. Нечия подметка изскърца.
Изцяло погълнат от заниманието си, не го бях чул да влиза. Вдигнах очи, налети със сълзи. Виждах предметите дефорлшрани, все едно гледам в огледало от лунапарк.
— Здравей, Крадльо.
Отдавна не ме бяха наричали така.
Премигах, за да прогоня сълзите. Предметите добиха познати очертания. Всичко ми беше познато: дори пистолета. Значи не го бяха отмъкнали крадци, както си мислех.
Странно, не се изплаших. Тъкмо обратното. Усетих внезапен прилив на спокойствие.
Пак погледнах вената на ръката си.
— Не го прави — предупреди ме той.
Треморът изчезна. Ръката ми стоеше стабилна като на изпечен джебчия. Това е шансът ми, помислих си.
— Ще те застрелям.
— Не вярвам — отвърнах аз. — Така никога няма да разбереш къде е Ирене.
— Густо!
— Ще направя каквото трябва — забих помпата и този път уцелих; палецът ми легна на буталото. — Постъпи като мен.
Отвън заби камбана.
Светлината от уличните лампи падаше върху матраците. Хари се бе отдръпнал в сенчесто кътче до стената. Погледна си часовника. Стрелките показваха девет часа. До полета за Банкок оставаха три часа. Изведнъж болките във врата му се усилиха. Като топлината от припламващо слънце, преди да се скрие зад облак. Слънцето съвсем скоро щеше да залезе и болките да отшумят. Досещаше се как ще приключи всичко това. Краят му се струваше неизбежен — каквото беше и идването му в Осло. Същевременно съзнаваше, че именно човешката потребност от ред и изясняване на причинно-следствените връзки го подтиква да търси закономерност в случващото се. Защото мисълта, че всичко е подчинено на хладен хаос, а логиката е химера, е по-непоносима и от най-ужасната, но напълно обяснима трагедия.
Бръкна в джоба на сакото си да извади кутията цигари и напипа дръжката на ножа. Дали не трябваше вече да се е отървал от хладното оръжие? Имаше чувството, че над ножа тегне проклятие, надвиснало и над самия него. Ала всъщност зловеща прокоба съпровождаше Хари много преди да се сдобие с този нож. И тя го пронизваше по-жестоко и от хладно острие. Прокобата вещаеше, че той е като чума за хората, които обича. Точно като ножа на Асаев, който, по неговите думи, преливал страданието и болките на собственика си в пронизаното тяло на жертвата, така и Хари докарваше само беди на любимите си хора и те си плащаха прескъпо за обичта си към него. Или умираха, или се сбогуваха с възможността да го виждат. И той оставаше сам с фантомите. А сега Ракел и Олег щяха да последват участта на всички негови любими хора.
Хари отвори кутията цигари и погледна в нея.
Как бе успял да си въобрази, че ще се спаси от проклятието; че тримата ще избягат на другия край на света и ще живеят весело и щастливо до края на дните си? Погледна си часовника, питайки се кога ли ще изгуби и последната си възможност да тръгне към летището и да стигне навреме. В него говореше и алчното му за щастие, егоистично сърце.
Извади намачканата семейна снимка и пак я огледа. Съсредоточи вниманието си върху Ирене и брат ѝ Стайн. Момчето със сивите очи, което Хари бе виждал на две места, преди да се запознаят: на снимката и през първата вечер след пристигането си в Осло, докато се мотаеше из Квадратурата. Заради изпитателния поглед Хари го взе за полицай. Оказа се, че е сгрешил. И то много.
По стълбите затрополиха стъпки.
Камбаната заби, но някак вяло и самотно.
Трюлс Бернтсен изкачи стълбите и спря пред вратата. Сърцето му се разблъска. Щеше да я види. Изпитваше и радост, и притеснение. Пое си дъх.
И позвъни.
Оправи си вратовръзката. Не се чувстваше комфортно в костюм, но след като Микаел го осведоми кои са поканени на партито, прецени, че няма как да избегне официалното облекло. Щяха да присъстват важни клечки: главният секретар, който скоро щеше да отстъпи поста си на Белман; началници от Отдела за борба с насилието, ръководен от някогашния конкурент на КРИПОС Гюнар Хаген. Очакваше се да дойдат и политици. Например онази секси мацка, по чиито снимки неведнъж се бе зазяпвал: Исабел Скойен. Партито щели да уважат и телевизионни звезди. Трюлс нямаше представа откъде ги познава Микаел.
Вратата се отвори.
Ула.