— Знам само, че го няма — по фъфленето на Микаел личеше, че и той е на градус. — Но са открили другите двама.
— Казаците му?
— Продължавам да си мисля, че не са никакви казаци. Така или иначе, Гюнар Хаген от Отдела за борба с насилието ми се обади с молба за помощ. Установили, че е стреляно с автоматично оръжие и е използван сълзотворен газ. Според една от версиите ставало въпрос за разчистване на сметки. Хаген ме попита дали ми хрумва подходящ претендент, защото се лутали между противоречиви предположения.
— Ти какво му каза?
— Истината: че нямам представа кой го е извършил. Ако е групировка, досега все е оставала извън обсега на радара ни.
— Допускаш ли старецът да се е измъкнал жив?
— Не.
— Не?
— Според мен трупът му гние някъде там — Трюлс видя как ръката на Микаел посочи към звездното небе. — Може да го открием след няколко дни, може да не го открием никога.
— Рано или късно — труповете винаги се появяват, нали?
„Невинаги“ — възрази ѝ наум Трюлс. Беше отпуснал тежестта си поравно върху двата си крака и усещаше как те натискат циментовия под на терасата, както и той — тях.
— Така или иначе, някой е очистил бандата на стареца. Съвсем скоро ще разберем кой е новият наркобос в Осло.
— А това до какво ще доведе?
— До нищо, скъпа. — Трюлс видя как Микаел Белман обви тила на Исабел Скойен с ръка. В тъмното изглеждаше, все едно я души. Той се олюля и стъпи встрани. — Постигнахме целта си. Време е да се оттеглим. Не бих могъл и да си представя по-успешен край. Старецът вече не ни трябваше, а като се замисля колко компромати натрупа срещу нас в хода на… съвместната ни работа, направо…
— Какво?
— Направо…
— Дръпни си ръката, Микаел!
Разнесе се кадифен смях на пияна жена.
— Ако новият наркобос не ни беше свършил работата, вероятно щях да се заема сам.
— Тоест, да изпратиш Бийвъс?
Трюлс се сепна, чувайки ненавистния си прякор. Всъщност Микаел го измисли, докато учеха в гимназията в Манглерю. Останалите бързо възприеха прозвището, защото откриха прилика с анимационния герой — обратна захапка, грухтящ смях. Преди абитуриентския бал Микаел го утеши, че всъщност го е нарекъл така заради друго: заради „анархистичното световъзприемане и антиконформистките морални принципи“ на героя от култовия сериал по Ем Ти Ви. Така го извъртя, все едно бе удостоил Трюлс с почетно звание.
— Да бе. Никога не бих доверил на Трюлс каква е ролята ми във всичко това.
— Продължавам да мисля, че е много странно, дето му нямаш доверие. Нали уж сте приятели от деца и той дори е излял тази тераса?
— Да. Посред нощ, сам-самичък. Схващаш ли? Говорим за човек, от когото не знаеш какво да очакваш. Може да му хрумнат какви ли не безумия.
— И въпреки това препоръча на стареца да вербува Бийвъс за сътрудник?
— Защото познавам Трюлс от дете, а и съм наясно, че е корумпиран до мозъка на костите си и за пари е готов на всичко.
Исабел Скойен избухна в силен смях. Микаел ѝ изшътка.
Трюлс бе престанал да диша. Гърлото му се сви, в стомаха му се разбунтува животно, което се мъчеше да излезе навън. Гъделичкаше го и го човъркаше. Пое нагоре, затисна гърдите му.
— Впрочем така и не си ми казвала защо ме избра за партньор.
— Заради страхотния ти к… разбира се.
— Питам те сериозно. Ако не бях приел предложението ти, трябваше да те арестувам.
— Да ме арестуваш? — просъска презрително тя. — Всички мерки, прокарани от мен, са били в името на доброто на града. По света легализират марихуаната, раздават безплатен метадон или финансират оборудването на стаи за целене, а аз разчистих пазара и проправих пътя на вещество, което не е смъртоносно при предозиране. Каква е разликата? Борбата с наркотиците се води с прагматизъм, Микаел.
— Не се пали де. Напълно съм съгласен с теб. Превърнахме Осло в по-добър град. Наздраве.
Тя пренебрегна вдигнатата му чаша.
— И да беше отхвърлил предложението, нямаше да посмееш да ме закопчаеш. Защото можех да разглася, че те чукам зад гърба на хрисимата ти съпруга — разкикоти се тя. — Буквално зад гърба. Спомняш ли си как се запознахме на онази премиера? Веднага ти предложих секс. Жена ти стоеше зад теб и можеше да ни чуе, но без да ти мигне окото, ти ме помоли за петнайсет минути, докато измислиш подходяща причина да я разкараш.