Че след първата ни среща бе успял да ме проследи до пероните на гарата; беше се досетил, че ще го изпързалям с обещанието за метамфетамин. Бях забравил, че и Олег не е вчерашен и притежава способността да вижда отвъд хорската фасада. Поне когато става въпрос за крадци.
Трябваше да проявя повече благоразумие и да се задоволя с половин доза.
Той ме изпревари и грабна пистолета под носа ми. Пръстът му навярно случайно е закачил спусъка. Селекторът беше нагласен на автоматична стрелба. Преди да се строполя на пода, видях ужаса, изписан по лицето му. После всичко притихна. Той се надвеси над мен. От устата му се изтръгна глухо свирене — като двигател на празен ход. Искаше да заплаче, но не можеше. Бавно отиде в другия край на кухнята. Всеки истински наркоман върши нещата в последователност, подчинена на най-приоритетната му цел. Олег донесе заредената спринцовка и дори ме попита искам ли да си я поделим. Исках, но не можех да говоря. Само слушах. Тежките му стъпки отекнаха по стълбите. Той си тръгна. Останах сам. По-сам не съм се чувствал.
Църковната камбана спря да бие.
Успях да разкажа историята.
Пък и силните болки вече отшумяха.
Там ли си, татко? А ти, Руфус? Чакаш ли ме?
Спомням си какво ми каза веднъж старецът: смъртта освобождава душата. Счупва оковите ѝ. Знам ли? Сега ще разбера.
Благодарности
На Аудюн Бекстрьом и Курт А. Лиер — за сведенията относно рутинната полицейска работа; на Тургайр Айра и „ЕБ Марине“, които ми предоставиха информация за водолазното дело; на Аре Мюклебюст и ОРГКРИМ в Осло — за сведения, свързани с търговията с наркотици; на Пол Кулстьо — автор на книгата „Русия“, на Уле Томас Бяркне и Ан Кристиан Хоф Юхансен — съставители на „Следствени методи“, на Николай Лилин — автор на „Сибирско възпитание“, на Берит Ньоклебю — автор на „Полицейски генерал и шеф на Хирда“, на Даг Фелста — за помощта при руския език, на Ева Стенлюн — за консултация относно шведския, на Ларш Петер Свен — задето ми обясни особеностите на диалекта във Френа, на Шел Ерик Стрьомскал — за задълбочената информация по фармакологични въпроси, на Тур Хонингсвог — за консултация на тема „въздухоплаване“, на Йорген Вик — задето ми разясни условията и реда в гробищните паркове, на Мортен Госшонли — за помощ при въпроси от областта на анатомията, на Йойстайн Айкелан и Томас Хеле-Вале — от областта на медицината — и на Биргита Блумен — от областта на психологията, на Од Като Кристиансен — задето ме осветли относно нощния живот в Осло, на Кристин Клемет — задето ми разясни структурата на градската управа и общинския съвет, на Кристин Йерде — за разясненията по темата „коне“, на Юлия Симонсен за помощта при творческата ми работа по романа. Благодаря и на всички от издателство „Аскехауг“ и литературна агенция „Саломонсон“.