Дълги дни и крака върху бюрото.
Точно там възнамеряваше да ги опъне Трюлс, когато — сигурно за десети път днес — плъзна поглед над парка до „Бутсен“ и старата липа по алеята към затвора.
Беше се появил.
Червеният плакат.
Трюлс Бернтсен усети как настръхва от нетърпение. Пулсът му се ускори. Настроението му се повиши.
Скочи от стола, облече си якето и заряза кафето на бюрото.
Църквата в Стария град се намираше на осем минути бърз ход от Главното управление. Трюлс Бернтсен слезе по улица „Осло“ до Мемориалния парк, зави наляво, прекоси Моста на Дювеке и се озова в сърцето на столицата — там, където бе възникнал градът. Самата църква беше издържана в почти аскетичен стил — без пищна орнаментика, каквато притежаваше църквата до Управлението, построена в духа на неоромантизма. Но храмът в Стария град можеше да се похвали с много по-интригуващи истории — ако, разбира се, бабата на Бернтсен не си ги бе измислила. Тя често му разказваше приказки, докато го гледаше като малък. След появата на предградието Манглерю в края на петдесетте семейство Бернтсен се пренесло в едно от тамошните запуснати централния имения. И макар че бяха потомци на три поколения работници, родени и отраснали в Осло, Бернтсенови се почувствали пришълци в градчето. Защото повечето жители на Манглерю по онова време били селски стопани и хора, дошли отдалече с надеждата да започнат живота си отначало. През седемдесетте и осемдесетте за Трюлс стана ежедневие да вижда баща си пиян вкъщи и да го слуша да проклетисва всичко и всички. Затова Трюлс често търсеше убежище при най-добрия си — и единствен — приятел Микаел. Или при баба си в Стария град. От нея знаеше, че църквата там е построена върху руините на манастир, съграден през тринайсети век. По време на чумната епидемия, наричана още „черната смърт“, монасите се заключили в светата обител, та никой да не смущава молитвите им, но се говорело, че така искали да се отърват от свещения си християнски дълг да се грижат за заразените. Когато след месеци без никакви признаци на живот началникът на кралската канцелария наредил да взривят вратата на манастира, нахлулите служители заварили вътре плъхове да пируват с гниещите трупове на монасите. Баба му най обичаше да му разказва за лудницата, която построили на мястото на разрушения манастир. Безумците, затворени там, често разправяли, че нощем срещали по коридорите мъже в монашески раса. А когато един от пациентите се осмелил да свали качулката на един от призраците, срещу него лъснало мъртвешки бледо лице, наръфано от плъхове и с празни очни орбити. Трюлс пък харесваше най-много историята за Аскил Острото ухо. Той живял и умрял преди повече от сто години. По това време Кристиания18 вече се била превърнала в нормален град, а на мястото на манастира се издигала съществуващата и до днес църква.
Според преданието призракът на Аскил днес бродел из гробището, по околните улици, покрай пристанището и из Квадратурата, но не смеел да се отдалечи повече, защото куцукал на един крак и се движел бавно, а трябвало да се прибере обратно в гроба преди изгрев-слънце. Аскил Острото ухо изгубил крака си едва тригодишен. Смазала го каруца, която бързала да гаси пожар. Бабата на Трюлс обясняваше, че му лепнали прякора, защото хората от източната част на Осло предпочитали да се шегуват с черти от характера, отколкото с физически недъг.
През онези тежки времена недъгавите деца нямали голям избор. И Аскил Острото ухо тръгнал да проси. Станал честа гледка в разрастващия се град. Неизменно благ и винаги готов да се поразговори с някого, най-често си бъбрел с безделниците в кръчмите, дето по цял ден не хващали никаква работа, но често се сдобивали с пари отнякъде. От време на време пускали по някой петак и в шепата на Аскил. Когато обаче се случело на просяка да му дотрябват повечко пари, той осведомявал полицията кой от нехранимайковците е проявявал в последно време особена щедрост. И кой, начевайки четвъртата чаша, без да забелязва безобидния просяк в ъгъла, се е похвалил, че го поканили да се включи в обир на златаря на улица „Карл Юхан“ или на търговеца с дървесина в Драмен. Започнало да се шушука, че Аскил има прекалено остри уши. След като полицията заловила разбойническа шайка в Кампен, Аскил Острото ухо изчезнал. Така и не го намерили, ала една сутрин през зимата, на стълбите пред църквата в Стария град, минувачи открили патерица и две отрязани уши. Погребали тленните му останки в гробището, но понеже свещениците не го опели, призракът му започнал да броди наоколо. След като се спуснел мрак, хората често виждали из Квадратурата или около църквата да куцука мъж с шапка, нахлупена ниско на главата. Молел за две йоре. Две йоре!19 Отминеш ли клетника, без да му дадеш милостиня, те чакало нещастие.
19
Непреводима игра на думи. На норвежки думата за ухо и за йоре — 1/100 от кроната — е една и съща. — Б.пр.