Така го беше учила баба му, но Трюлс въпреки това подмина най-равнодушно болезнено слабия просяк със странни одежди и покафеняла кожа, свил се до гробищната порта, и продължи по чакълестата алея между гробовете. Преброи седем гроба, обърна се наляво, после преброи още три и свърна надясно. Спря до четвъртия гроб.
Името, гравирано върху плочата, не му говореше абсолютно нищо. А. К. Рюд. Едва двайсет и девет годишен, този човек бе починал през 1905 година, когато Норвегия се е сдобила с независимост. Освен датите на раждане и смърт върху плочата нямаше друг текст. Липсваше дежурната подкана да почива в мир, както и други крилати фрази — в буквалния смисъл. Вероятно защото върху малкия камък нямаше място за повече надписи. Грапавата му повърхност обаче изглеждаше доста подходяща за съобщения с тебешир. Вероятно затова бяха избрали точно него, за да напишат ЛЦШУРДТУТИИСОЧ.
Трюлс разкодира посланието с помощта на съвсем лесен шифър, който често използваха, та написаното, попаднало под погледите на случайни минувачи, да не събуди подозренията им.
Трюлс прочете последните две букви, след тях нареди двете предходни и така нататък — на същия принцип.
ОЧИСТИ ТОРД ШУЛЦ — получи се накрая.
Трюлс Бернтсен не го записа. Беше напълно излишно. Притежаваше отлична памет за имена, особено за тези, които го доближаваха до покупката на заветното ауди Q5. Шестстепенна механична скоростна кутия. Изтри с ръкав съобщението. На излизане от гробището просякът надигна глава и го погледна. Имаше жални кафяви очи на безпомощно пале. Сигурно някъде го чакаше цяла тумба сподвижници и тузарска кола. Мерцедесът впрочем държеше първенството сред любимите марки на мнимите просяци. Разнесе се звънът на църковната камбана. Според ценоразписа в брошурата аудито струваше 666 000 крони. Спотайващата се в това число злокобна символика напълно убягна на Трюлс Бернтсен.
— Изглеждаш добре — отбеляза Беате, докато отключваше вратата. — Виждам, че си се сдобил и с нов пръст.
— Хонконгско производство — обясни Хари и потърка с палец титановата протеза.
Дребничката бледа Беате бе вързала късата си рядка коса с ластик на тила. Под тънката прозрачна кожа на слепоочието ѝ се виеше фина мрежа от капиляри. Напомняше му за олиселите лабораторни мишки, използвани в клинични проучвания на лекарства за раковоболни.
— Понеже в писмото си беше посочила, че Олег всъщност е живял в апартамента, превърнал се в сцена на престъпление, надявах се да вляза тук с неговите ключове.
— Заварихме ключалката счупена. Явно всеки просто е влизал — Беате отвори вратата. — Сложихме нова брава, за да избегнем риска някой от предишните обитатели да се завърне и да унищожи важни улики.
Хари кимна. Наркоманските свърталища обикновено не се заключват, защото бързо ги разбиват. Или други наркомани се вмъкват вътре, за да търсят дрога, или самите обитатели на свърталището крадат един от друг.
Беате повдигна полицейската лента и Хари се промуши отдолу. В коридора висяха дрехи и найлонови пликове. Хари надникна в един. Картончета от рула кухненска хартия, празни метални кутийки от бира, тениска с петна от кръв, парчета алуминиево фолио, празна кутия цигари. До едната стена се издигаше купчина от натрупани картонени кутии от пица: еднометрова наклонена кула. Хари забеляза и четири бели стоящи закачалки. Отначало се изуми кому са притрябвали толкова много, но после съобрази, че наркоманите, живели тук, са ги задигнали отнякъде, а после не са успели да ги продадат. Спомняше си как по време на други огледи в наркомански бардаци се беше натъквал на предмети, явно домъкнати с цел някой ден да бъдат изтъргувани. На едно място например откриха сак с шейсет безнадеждно остарели мобилни телефона, а на друго — наполовина разглобен мотопед.