Хари пристъпи в дневната. Лъхна го миризма на пот, дърво, напоено с бира, мокра пепел и нещо сладко, чийто източник не успя да определи. В стаята нямаше мебели в традиционния смисъл на думата. Четири матрака на пода напомняха атмосферата около лагерен огън. От единия стърчеше стоманена тел, прегъната под прав ъгъл и извита под формата на буквата У накрая. На дървения под между матраците се мъдреше празен пепелник. Предположи, че групата за оглед е прибрала пепелта и угарките за лабораторен анализ.
— Намерили са Густо, свлечен до стената към кухнята — Беате посочи точното място.
Хари обаче продължаваше да стои до прага и да оглежда обстановката. Беше му се превърнало в навик. Не навика на криминалния експерт, който подхваща щателния си оглед от периферията към центъра, взема проби от всичко наоколо и с присъщата си методичност се доближава до трупа. Навикът на Хари нямаше нищо общо и с рутината на полицаите, повикани на адрес от диспечер. Понеже те първи пристигат на местопрестъплението, много внимават къде стъпват, за да не унищожат важни улики. Не. Не подобни съображения диктуваха поведението на Хари. Тук екипът на Беате отдавна си бе свършил работата. У Хари говореше рутината на следователя тактик, напълно наясно, че му се удава един-единствен шанс съвсем непредубедено да възприеме първите сетивни впечатления, да се вслуша с необременен слух в разказа на незабележимите детайли, да им позволи да сложат отпечатък върху съзнанието му, преди циментът да се втвърди. Това можеше да се осъществи само в този момент: преди да се включи аналитичната част от мозъка му, която изисква безспорно установени факти. Обикновено Хари дефинираше интуицията като елементарни, логични умозаключения, базирани върху информация, получена чрез възприятията, която обаче мозъкът не е могъл — или още не е успял — да преработи в осъзнат формат.
Ала това местопрестъпление не подсказваше на Хари почти нищо за извършеното тук убийство.
Зрението, слухът и обонянието му улавяха сигнали, свидетелстващи за място, където повече или по-малко случайни хора са се събирали, друсали са се, спели са, хранели са се, макар и рядко, и в даден момент са се изнасяли — в друго свърталище, стая в пансион, в някой парк, контейнер, спален чувал с евтина перушина под мост или под капака на дървен ковчег.
— Наложи се доста да поразчистим — обясни Беате в отговор на неизречения му въпрос. — Навсякъде се въргаляха боклуци.
— Дрога?
— Открихме само пликче с неварени памучни тампони.
Хари кимна. Наркоманите, останали без пукната пара, но страдащи от жестока абстиненция, обикновено пазят памучните тампони, с които прецеждат дрогата от примеси, преди да я издърпат в спринцовката, и когато здравата я закъсат, пускат тампоните във вряла вода и си инжектират получената „варка“.
— Плюс презерватив със семенна течност и хероин.
— О? — повдигна вежда Хари. — Нова комбинация, която непременно трябва да се пробва?
Забеляза как по бузите на Беате пропълзя червенина. В лицето на младата жена Хари отново видя някогашното стеснително младо момиче, току-що завършило Полицейската академия.
— По-точно, следи от хероин. Най-вероятно първо са съхранявали наркотик в презерватива, а след като са изконсумирали наркотика, са използвани презерватива по предназначение.
— Мхм. Наркомани, които използват предпазни средства при секс. Ти да видиш. Разбрахте ли кой…
— ДНК пробата от вътрешните и външните стени на презерватива показаха съвпадение в базата данни. Шведка и Ивар Турщайнсен, нашумял в наркосредите като СПИНар.
— Спинар?
— Често заплашва полицаите с използвани спринцовки. Твърди, че е вирусоносител.
— Мхм. Това обяснява презерватива. Някакви данни за насилствени прояви в досието му?
— Няма. Хиляда и осемстотин извършени влизания с взлом, притежание и продажба на наркотици. Включително внос.
— И е заплашвал да убие полицай със спринцовка?
Беате въздъхна, влезе в дневната и застана с гръб към Хари.
— Съжалявам, но всички обстоятелства по случая са изяснени, Хари.
— През живота си Олег не е посегнал и на муха, Беате. Насилието не му е присъщо. Колкото до въпросния Спинар…
— Спинар и шведката са… извън подозрение, така да се каже.
— Мъртви ли са?
— Свръхдоза. Седмица преди убийството. Долнокачествен хероин, примесен с фентанил20. Явно са нямали пари за виолин.
Хари се зае да огледа обстойно стените. Повечето силнозависими наркомани без постоянно жилище имат място, където крият запасите си от дрога, а понякога и пари, и други ценни вещи. Не могат да носят ценностите в себе си, защото се друсат на открито, а опиянението от дрогата мигом ги превръща в лесна плячка за крадци и други наркомани. Затова скривалищата им са тяхната светая светих. Дори наркомани със силно помрачен интелект влагат огромна енергия и въображение, опре ли въпросът да измислят скривалище, недосегаемо за опитни полицаи и кучета следотърсачи. Наркоманите никога и никому не издават къде крият запасите си от дрога, дори на най-близките си приятели. Защото отлично знаят, че човек от плът и кръв не би могъл да им стане по-близък от верните „дрОгари“ Кодеин, Морфин и Хероин.