— Търсихте ли тайници за наркотици? — попита Хари.
Беате поклати глава.
— Защо? — поинтересува се той, макар и сам да се досещаше за отговора.
— Нима си струва да изкъртим целия апартамент? Дори да открием тайник, той не би подпомогнал разследването на убийството — търпеливо обясни Беате. — Пък и всички се съобразяваме с ограничените ресурси на отдела. И без скривалища за дрога разполагахме с достатъчно доказателства.
Хари кимна. Заслужи си прямия отговор.
— И какви са тези доказателства? — попита тихо той.
— Убиецът най-вероятно е стрелял от мястото, където стоя в момента. — В стила на повечето криминалисти, и Беате избягваше да използва имена. Предпочиташе да борави с общи понятия. — Стрелял е от близо. — Протегна ръка напред. — Между него и жертвата е имало не повече от метър. Около отвърстията на входните рани имаше барутен нагар.
— Рани? Колко?
— Две.
В погледа ѝ той прочете съжаление. Беате бе отгатнала мислите му: край с възможността на защитата да пледира, че Олег е произвел изстрела случайно.
— И двата куршума са попаднали в гърдите на жертвата — тя разпери показалеца и средния пръст на дясната си ръка и ги заби над лявата си гръд, сякаш говореше с глухоням. — Ако и жертвата, и убиецът са стояли изправени, изходната рана от първия куршум показва, че стрелецът е висок между един и осемдесет и един и осемдесет и пет. Заподозреният е висок един и осемдесет и три.
Майчице… Хари си спомни стройния младеж от стаята за посещения. Сякаш вчера двамата се боричкаха, а малкият Олег му стигаше едва до гърдите.
Беате влезе в кухнята и посочи стената до омазнената печка.
— Ето къде са се забили куршумите. Това потвърждава, че вторият изстрел е бил произведен съвсем кратко след първия и е улучил жертвата, докато се е свличала на пода. Първият куршум е пробил белия му дроб, а вторият — горната част на гърдите и е засегнал лопатката. Жертвата…
— Густо Хансен.
Беате го изгледа и кимна:
— Густо Хансен не е издъхнал мигновено. Отпечатъци в кървавата локва и кръвта по дрехите му говорят за опит да се движи, след като е паднал. Така или иначе раните му са причинили сравнително бърза смърт.
— Ясно. А какво… — Хари прокара ръка по лицето си. Нуждаеше се от няколкочасов сън. — … какво точно свързва Олег с убийството?
— Двама души са позвънили в оперативната дежурна част в девет без три минути вечерта да съобщят за пукот като от огнестрелно оръжие. Единият живее на улица „Мьолер“ от другата страна на кръстовището, другият — в отсрещната сграда.
Хари погледна с присвити очи през мръсния прозорец към улица „Хаусман“.
— И как са успели да чуят толкова ясно изстрелите от друга сграда, и то в самия център на града?
— Не забравяй, че говорим за месец юли. Горещина, отворени прозорци, повечето хора са в отпуск, по улиците почти няма движение. Освен това съседите неведнъж са внасяли жалби в полицията с молба да изгонят наркоманите от апартамента. Прагът им на търпимост към шум е бил доста занижен, така да се каже. След като съобщението постъпило, диспечерът ги предупредил да изчакат пристигането на патрул и да държат мястото под око. От Защита на населението незабавно изпратили две коли. Патрулните пристигнали в девет и двайсет, заели позиция пред сградата и изчакали идването на спецчастите.
— Отряд „Делта“?
— Тези момчета доста се бавят, докато си сложат каските и цялото снаряжение. Междувременно съседите съобщили в дежурната оперативна част, че забелязали от сградата да излиза младеж, който хукнал към Акершелва. Диспечерът веднага предал сведенията на патрулните и двама полицаи слезли до реката. А там открили…
Тя млъкна и се поколеба дали да продължи. Хари я насърчи с едва забележимо кимване.
— … Олег. Не оказал съпротива. Бил толкова надрусан, че изобщо не осъзнавал какво се случва с него. По дясната му ръка открихме барутен нагар.