— Оръжието на убийството?
— Стреляно е с патрони „Малаков“, 9/18 мм. Доста необичаен калибър. Възможностите са няколко.
— „Малаков“ е любимото оръжие на мафиотите от бившите съветски републики, „Форт“ 12 пък е на въоръжение в украинската полиция. Е, и още няколко бойни пистолета стрелят с патрони „Малаков“.
— Правилно. По пода открихме гилзите с остатъци от барут. Барутът от „Малаков“ съдържа смес от селитра и сяра, но в по-различно съотношение. В бездимния барут добавят алкохол. Химичният състав на барута върху гилзите и на барута около входната рана съвпадат със състава на барута, открит върху ръката на Олег.
— Мхм. А самото оръжие?
— Не го открихме. Изпратихме наземни и водолазни екипи да претърсят района и самата река, но не намериха нищо. Това съвсем не означава, че пистолетът не е там. Толкова кал и тиня… знаеш и без да ти обяснявам.
— Знам.
— Според показанията на двама от обитателите на това жилище Олег се хвалел, че има пистолет, използван от руската мафия. Нито един от двамата не разбирал от оръжия, но след като колегите им показали снимки на стотина пищова, и двамата посочили „Одеса“. А този пистолет, както сигурно знаеш, стреля с…
Хари кимна. „Малаков“ 9/18 мм. Освен това „Одеса“ нямаше как да се сбърка с друго оръжие. Първия път, когато го видя, Хари го оприличи на футуристичния пистолет от обложката на албума на „Фу Файтърс“ — един от многото му дискове, в крайна сметка останали в дома на Ракел и Олег.
— А тези двама свидетели са изключително надеждни, така ли? С пренебрежим проблем с наркотиците?
Беате не отговори. И без да му го казва, Хари знаеше, че веднага е разчела поведението му. Той просто се мъчеше да се хване за някоя сламка.
— Какво показа анализът на кръвта и урината на Олег? — попита Хари и дръпна ръкавите на сакото си, сякаш в момента нямаше нищо по-важно от това.
— Наличие на активните съставки на виолина. Наркотичното опиянение, разбира се, може да се използва в съда като смекчаващо вината обстоятелство.
— Мхм. Значи, предполагаш, че Олег е бил надрусан, преди да застреля Густо Хансен. А мотивът?
— Мотивът ли? — изгледа го с пълно недоумение Беате.
Хари се досещаше как разсъждава тя: какъв друг мотив би задвижил един наркоман при убийството на негов „дрОгар“, освен желанието да се снабди със стока?
— Ако Олег действително вече се е намирал под наркотично въздействие, защо му е да убива някого? — продължаваше да дълбае Хари. — Наркоубийствата по принцип са спонтанен акт на отчаяние, продиктуван от наркотичен глад или начални симптоми на абстиненция.
— Мотивите са по твоята специалност, Хари. Аз съм криминален експерт.
— Добре — пое си дъх Хари. — Друго?
— Предположих, че ще искаш да разгледаш снимки — Беате разтвори тънка кожена папка.
Хари пое сноп фотографии. Още от пръв поглед го порази красотата на Густо Хансен. Хари не намираше друга, по-точна дума. Защото прилагателните „симпатичен“ и „готин“ не създаваха достатъчно достоверна представа за външността му. Дори мъртъв, със склопени очи и риза, пропита с кръв, Густо Хансен притежаваше неописуемата, но очевидна за всички красота на младия Елвис Пресли. Такава хубост привлича и жени, и мъже. Неслучайно всички религии изобразяват божествата си с андрогенна красота.
Прелисти нататък. Фотографът бе започнал със снимки на тялото в цял ръст и бе продължил с лицето в близък план и огнестрелните рани.
— Какво е това? — Хари посочи снимка на дясната ръка на Густо.
— Под ноктите му има кръв. Взехме проби, но за жалост бяха компрометирани.
— Как така?
— Случват се такива неща, Хари.
— Не и в твоя отдел.
— Изпуснали са шишенцето, докато са го носели за ДНК анализ в Съдебномедицинския институт. Това не ни притесни особено. Кръвта беше сравнително прясна, но засъхнала и не допускам да има нещо общо с убийството. А отчитайки, че Хансен е бил наркоман, най-вероятно кръвта е била негова. Но…
— … но ако не е, би било интересно да научим с кого се е сбил същия ден. Погледни обувките… — Хари вдигна една от снимките в цял ръст. — Алберто Фасциани?
— Не знаех, че си такъв спец по модните марки, Хари.
— Един от клиентите ми в Хонконг ги произвежда.
— Хонконг, а? Доколкото ми е известно, оригиналните Фасциани се произвеждат само в Италия…
— И да ги сравниш с оригиналните, няма да откриеш разлика — сви рамене Хари. — Но тези скъпарски обувки никак не подхождат на облеклото на Густо Хансен. Облечен е като несретниците, които ходят да искат дрехи от „Фюрлюсе“.