— А защо да не ги е откраднал? Известен е и с прозвището Крадльото. Задигал каквото му попадне — най-вече наркотици. Дори се говорело, че откраднал полицейско куче и го използвал, за да открива къде други наркомани си крият стоката.
— И е попаднал на скривалището на Олег. Той спомена ли нещо подобно на разпита?
— Не, мълчи като риба. Каза само, че всичко му се губело. Дори не си спомнял да е влизал в апартамента.
— Ами ако изобщо не е бил там?
— Открихме следи от негова ДНК, Хари. Косми, потомастен секрет.
— Все пак е живял тук.
— Върху трупа, Хари.
Хуле млъкна и се вторачи пред себе си.
Беате вдигна ръка с намерението да я сложи на рамото му, но се отказа и я отпусна.
— Успя ли да се видиш с него?
— Изгони ме — поклати глава Хари.
— Срамува се.
— Сигурно.
— Говоря сериозно. Винаги си му служил за пример. За него е унизително да го виждаш в това състояние.
— Унизително? Бърсал съм му носа, превързвал съм рани, гонил съм чудовища и кошмари. Какво ли не съм правил за това момче!
— Това момче вече го няма, Хари. Сегашният Олег не иска да му помагаш, а да бъде достоен като теб.
Хари тропна с крак върху дъсчения под, докато оглеждаше стената.
— Не съм мерило за достойнство, Беате. И Олег го е осъзнал.
— Хари…
— Да слезем ли до реката?
Сергей стоеше пред огледалото с отпуснати встрани ръце. Избута предпазителя и натисна копчето. Острието изскочи и мигом улови светлината. Красив нож — сибирски, автоматичен. „Желязото“, както го наричаха урките — криминалната каста в Сибир. Най-доброто хладно оръжие в света. Елегантна източена дръжка с дълго тънко острие. По традиция по-младите го получаваха под формата на подарък от по-възрастен престъпник в рода, след като докажат, че го заслужават. Но традицията замираше. В днешно време хората купуваха, крадяха или изработваха пиратски копия на този нож. Сергей обаче беше получил ценното оръжие от свако си. По думите на Андрей Атамана държал ножа под матрака си, преди да го връчи на Сергей. Едно старо поверие пък гласеше, че сложиш ли нож под матрака на болен, той ще изсмуче болките и страданията му и те ще връхлетят онзи, когото пронижеш с ножа. Урките обожаваха такива суеверия. Вярваха например, че ако някой задигне „желязото“ ти, ще го покоси нещастие и смърт.
Едновремешните романтични суеверия постепенно се превръщаха в отживелица, ала Сергей прие подаръка с голямо — дори малко пресилено — страхопочитание. И как иначе? Дължеше всичко на свако си. Той го измъкна от неприятностите, в които се беше забъркал, той му уреди документите, та Сергей да дойде в Норвегия, а когато Сергей пристигна, дори му беше намерил работа като хигиенист на летището в Осло. Плащаха му добре, но работата не беше престижна. Не можеш да накараш норвежец да я върши; той по-скоро ще предпочете да разчита на социални помощи. Свакото бързо уреди присъдите на Сергей от Русия да изчезнат. Предварително се погрижи да изчистят досието му. Затова Сергей с дълбоко уважение целуна синия пръстен на благодетеля си, поемайки от него скъпия подарък. Ножът беше изключително красив. Тъмнокафява дръжка, изработена от рог на благороден елен, с инкрустиран православен кръст от слонова кост.
Сергей пристъпи пъргаво напред, както го бяха учили, усети, че се намира в добра позиция, разсече въздуха с ножа и го дръпна. После го вкара и пак го извади. И още веднъж. Действаше енергично, но не прекалено бързо. Вкара ножа до край.
Избраха хладно оръжие, защото мишената беше полицай. А убийството на полицай отприщва яростно преследване на виновника. Затова трябваше да сведат следите до минимум. Куршум, изстрелян от пистолет, винаги подсказва на разследващите предполагаеми места, оръжия и лица, свързани с него. А разрезът, извършен с остър нож, не насочва с нищо какъв човек го е държал. По ръбците на самата прободна рана можеше, разбира се, да се установи приблизителната дължина и форма на острието. Затова Андрей го посъветва, вместо да го намушка в сърцето, да пробие сънната му артерия. Досега Сергей никога не бе прерязвал гърло на човек, нито бе намушквал някого в сърцето. Опитът му се изчерпваше с един грузинец: заби нож в бедрото му. Не за друго, а просто защото беше грузинец. Затова Сергей осъзна необходимостта да се упражни върху нещо. Върху нещо живо. Съседът му, пакистанец по произход, гледаше три котки. Всяка сутрин, излизайки от апартамента си, Сергей усещаше как го удря воня на котешка пикня.
Сергей отпусна ръката с ножа, постоя с наведена глава, вдигна очи и се взря в огледалото. Изглеждаше много добре: мускулест, страшен, опасен, готов. Същински герой от филмов афиш. От татуировката, която ще му направят, ще личи, че е убил именно полицай.