Представи си как застава зад него, пристъпва крадешком, хваща го за косата с лявата си ръка, навежда главата му назад. После забива върха на ножа в лявата част на врата му, порва кожата и прерязва гърлото му. Ръката му описва дъга. И готово.
От прерязаната артерия ще избликне кървав порой, а след три удара на сърцето струята ще секне. Полицаят вече ще е изпаднал в мозъчна смърт. Сергей ще щракне обратно ножа, ще го мушне в джоба си и бързо ще се отдалечи. Няма да бяга, няма да поглежда минувачите в очите. Ще се махне. И ще бъде свободен.
Отстъпи крачка назад. Застана в бойна позиция, пое си дъх. Опита се да визуализира предстоящото. Издиша насъбрания въздух. Пристъпи напред. По острието на ножа пробяга матов отблясък. Нож, по-изящен от скъпо бижу.
Шеста глава
Беате и Хари излязоха на улица „Хаусман“, свърнаха наляво, заобиколиха ъгъла на сградата и прекосиха парцел със следи от къща, опустошена от пожар. По чакъла още се виждаха обгорели парчета от стъкло и тухли. Зад парцела стръмно надолу се спускаше склон към реката. Хари забеляза, че от задната страна на сградата, където беше извършено убийството, няма врата за изход. Затова пък от последния етаж се спускаше аварийна стълба.
— Кой живее в апартамента на същия етаж? — поинтересува се Хари.
— Никой. Някога там се е помещавал офисът на „Анархиста“, малко списание за…
— Знам. Изданието си го биваше. Сега журналистите, които го списваха, работят в редакциите на големите вестници. Офисът заключен ли е бил?
— Не, вратата беше разбита. Вероятно от години.
Хари погледна многозначително Беате. Тя веднага схвана предположението му и кимна примирено, за да потвърди: наистина е възможно някой да е проникнал в апартамента на Олег и да се е измъкнал незабелязано през съседния офис. Сламка за отчаяния удавник.
Поеха по пътеката по поречието на Акершелва. Хари установи, че коритото на реката не би затруднило младеж с добър замах да хвърли пистолет на отсрещния бряг.
— Но вие не сте открили оръжието на убийството… — подхвана Хари.
— На прокуратурата пистолетът не ѝ трябва, Хари.
Той кимна. Барутният нагар по ръката, свидетелските показания, че се е перчил с пистолета, следите от неговата ДНК по трупа бяха достатъчни.
Малко по-напред, до зелена желязна пейка, две светлокожи момчета в сиви суичъри ги погледнаха, доближиха съзаклятнически глави и тръгнаха по пътеката, влачейки крака.
— Пласьорите явно все още надушват ченгето в теб — подхвърли Беате.
— Сигурно. А аз си мислех, че в Осло само мароканците продават хашиш.
— Появи се конкуренция. Косовски албанци, сомалийци, източноевропейци… Някои бежанци предлагат пълен асортимент: спийд, метамфетамин, екстази, морфин.
— Хероин.
— Съмнявам се. В Осло вече почти не се намира хероин. В момента най-много се търси виолин. Ако искаш да си купиш, трябва обаче да се навърташ около „Плата“ или да отскочиш до Гьотеборг или Копенхаген. Говори се, че отскоро новата дрога се предлага и там.
— Откакто пристигнах, непрекъснато слушам за този виолин. Какво представлява?
— Нова синтетична дрога. За разлика от хероина не потиска дихателния център и затова не е толкова смъртоносен, макар и животосъсипващ. Случаите на предозиране са много по-редки. Предизвиква силна зависимост. Изпробвалите го веднъж непрекъснато увеличават доза. Но е много скъп и не всеки наркоман може да си го позволи.
— И повечето си купуват друго?
— Търговията с морфин процъфтява.
— Крачка напред, две назад — обобщи Хари.
— Той успя да спечели войната с хероина — възрази Беате.
— Белман ли?
— Значи си чул?
— Хаген ми каза, че разтурил повечето хероинови банди.
— Да: пакистанците, виетнамците. „Дагбладе“ го нарече „новия генерал Ромел“21, защото Белман пресече наркомрежа на група от Северна Африка. И тя, и рокерската банда от района Алнабрю са на топло.
— Рокерската банда? По мое време те бръмчаха на спийд и бягаха от хероина като дявол от тамян.
— „Лос Лобос“ — кандидати за славата на „Hells Angels“. По наши подозрения са едната от двете престъпни групи, които разпространяват виолин. Полицията ги залови по време на мащабна акция в Алнабрю, последвана от масови арести. Трябваше да видиш доволната физиономия на Белман по вестниците. Лично беше присъствал на акцията.
21
Ервин Ромел (1891-1944) — един от най-известните немски генерали през Втората световна война, известен с успешните си офанзиви в Северна Африка и уважаван дори сред противниците си заради хуманното си отношение към военнопленниците. — Б.пр.