Мъжът понечи да продължи, но жената хвана ръката му, наведе се напред и го облъхна с дъха си на червено вино:
— Изглеждаш огън-момче. Ще ми дадеш ли… огънче?
Той обърна към нея другата половина от лицето си. По-грозната. Когато видя белега от Конго, който разсичаше бузата му от устата до ухото, по-грапав от неотъпкана пътека, жената потръпна и пусна ръката му.
От бара закънтя ново парче: Come as you Are7 на „Нирвана“. В оригиналната версия.
— Хашиш?
Гласът изхриптя от някакъв двор, но мъжът нито спря, нито се обърна.
— Спийд8?
От три години не беше посягал към наркотик и нямаше никакво намерение да го прави.
— Виолин?
Това последното — най-малко от всичко.
Пред него на тротоара младеж се беше спрял с двама дилъри, говореше и жестикулираше. Докато мъжът в ленения костюм ги подминаваше, младежът прикова в него сивите си изпитателни очи. Поглед на полицай, помисли си мъжът, наведе глава и пресече улицата. Вероятно прекаляваше с мнителността. Едва ли толкова млад полицай би го познал.
Ето го и хотела: „Леон“.
В тази част на улицата почти нямаше хора. На отсрещния тротоар, под улична лампа, Хари видя как колоездачът с оранжевите очила помага на друг велосипедист, също в професионална екипировка, да си инжектира наркотик във врата.
Мъжът в ленения костюм поклати глава и плъзна поглед по фасадата отпред.
От прозорците на четвъртия — и последен — етаж висеше неизменният транспарант, посивял от полепнала мръсотия, с рекламата „400 крони за цяло денонощие!“. Всичко се бе променило и същевременно си течеше постарому.
На рецепцията на „Леон“ имаше нов администратор: младо момче. То поздрави мъжа в ленения костюм с изненадващо приветлива усмивка и неочаквано — като за служител в такъв хотел — доверчив вид. Приветства госта с „welcome“ без капка ирония в гласа и го помоли за личен документ. Гостът предположи, че слънчевият загар и лененият костюм му придават вид на чужденец, и подаде на младежа червения си норвежки паспорт с разръфани краища и множество печати. Премного, та животът на притежателя му да се нарече щастлив.
— Благодаря — рецепционистът му върна паспорта, сложи бланка пред него на плота и му подаде химикалка. — Достатъчно е да попълните полетата, отбелязани с отметка.
Регистрационна карта за настаняване в хотел „Леон“, изуми се гостът. Явно някои неща все пак се бяха променили. Хвана химикалката и забеляза, че младежът се взира в средния му пръст — или по-точно в онова, което бе останало от него, след като мъжът го изгуби на възвишението Холменколен. В момента на мястото на липсващата част сивееше матова протеза от титан. Тя, разбира се, не компенсираше изцяло загубата, но оказваше опора на показалеца и безименния пръст, та ръката да функционира нормално при захващането на предмети. Протезата, изработена по-къса от изгубения пръст, не възпрепятстваше ежедневните занимания на притежателя си. Единственият недостатък произтичаше от необходимостта да обяснява кой е източникът на метал, задействащ детектора при всяка летищна проверка.
Мъжът написа малкото си име и фамилията си срещу First Name и Last Name.
Date of Birth.
Попълни и рождената си дата. Преди три години, когато напусна Норвегия, приличаше на съсухрен старец и никой не би повярвал, че едва е прехвърлил четирийсетте. Сега изглеждаше напълно в съответствие с възрастта си. По време на отсъствието си се бе подложил на строг режим: физически упражнения, здравословна храна, достатъчно сън и — разбира се — стопроцентово въздържание от алкохол и наркотици. Предприе го не за да се подмлади, а за да оцелее. Пък и му харесваше. Всъщност винаги бе обичал строго определената програма, дисциплината, реда. Тогава защо досегашният му живот все бе протичал в хаос и гибелно саморазрушение, защо всичките му връзки приключваха неуспешно, защо живееше само в промеждутъците, разделящи един мрачен период на делириум от следващия? Празните полета го гледаха въпросително от листа. Но бяха прекалено тесни да поберат отговорите, които изискваха.
Permanent Address.9
Апартаментът на улица „Софие“ вече имаше нови собственици. Къщата на родителите му в квартал „Опсал“ — също.
Предвид настоящата му професия, наличието на постоянен официален адрес криеше сериозни рискове. Затова той вписа онзи адрес, който посочваше и в други хотели: „Чунгкинг Меншън“, Хонконг. Всъщност не излъга.