Той беше имал повече време от Доул и Блох да се подготви за този разпит. Доул допускаше, че дори е репетирал този момент. Напълно естествено при създалото се положение. Знаеше, че и Блох усеща същото, но ще сподели преценката си след разпита. Нямаше да допусне заподозреният да я смути толкова лесно и на толкова начален етап.
— Разполагаме с много улики, които ви свързват с нападението над съпругата ви, господин Купър. Най-добре би било да не губите времето на всички. Имали сте основателна причина да нападнете Марая, нали? Е, сега е моментът да ни разкажете — подкани го Блох.
— Казах ви, не съм я нападал. Бил е Дарил Оукс.
— Защо мислите, че е той?
Мълчание. Никакъв отговор. Купър си пое дъх, прикова погледа на Блох за три секунди, после извърна глава и въздъхна дълго и измъчено.
Този човек има да ни казва нещо, но няма да го направи или е убеден, че не може, помисли си Доул.
Или подмамваше Блох в капан.
— Както знаете, господин Купър, при разследване на престъпление трябва да разглеждаме внимателно уликите. Те ни водят. Би трябвало да сте наясно. Проучвали сте този въпрос за книгите си. Нали пишете за убийства и разследващи полицаи?
Той се поизправи на стола си и отговори:
— Какво общо имат книгите ми? Не трябва ли да говорим за Льобо?
Думите му бяха като удар в слабините за Блох и Доул. Но те не го показаха. Заподозрените често казват неочаквани неща по време на разпитите. Двамата трябваше само да се придържат към първоначалния си план, поне засега. По-късно щяха да разполагат с предостатъчно време за глупашките му извинения.
— Ние задаваме въпросите в тази стая, господин Купър — сряза го Блох. Не че искаше да е нападателна. Целта на първите въпроси беше да разклатят Купър, да го накарат да омекне преди няколко навременни внезапни удара. — Наистина ли искате да играем така? Знаем, че вие сте нападнали Марая. Кажете ни защо и няма да се налага да минаваме през това. Положението ви в съда ще се подобри, ако признаете сега — каза тя.
— Не съм аз. Просто я попитайте — отговори Купър.
Блох и Доул се спогледаха. Беше време да запретнат ръкави. Доул ѝ подаде първата улика. Картонена кутия.
Дълга около трийсет и пет сантиметра и широка дванайсет. Едната стена на кутията беше от прозрачна пластмаса. Вътре имаше чук. По дръжката и главата му още се виждаха тъмни петна от кръв. Бяха засъхнали и хванали коричка.
— Това е вашият чук, използван при нападението на Марая Купър. Намерихме отпечатъци по него. Само вашите — обясни Блох. Остави чука отстрани и извади дебел напечатан документ, захванат с телбод в единия ъгъл. — Това е препис от клетвените показания на Марая. Твърди, че е намерила банково извлечение в чекмеджето на бюрото ви.
Доул ѝ подаде плика със следващата улика. Прозрачен плик с окървавеното банково извлечение.
— Ето това извлечение. В него пише, че имате двайсет милиона долара. Марая не е знаела за парите и ви е поискала обяснение…
— Не! — възрази Купър.
— Нападнали сте я жестоко. Спукали сте ѝ черепа и сте я увили в найлон, за да я отнесете на яхтата си.
— Не! — повтори Купър.
Доул извади снимки, на които се виждаше дупка в корпуса на яхтата, и ги плесна върху масата.
— Канели сте се да инсценирате своята и нейната смърт. Но нещо се е объркало. Яхтата се е напълнила с вода прекалено бързо. Изоставили сте я и сте изчезнали — каза Блох.
— Не!
— Искали сте всички да повярват, че сте мъртъв, за да изчезнете с парите. Знаем, че сте изпразнили банковата сметка.
— Парите са мои. Спечелил съм си ги.
— Тогава защо не ни казахте открито? — попита Доул.
— Защото със сигурност щяхте да решите, че аз съм нападнал Марая. Той това целеше — отговори Купър.
— Кой е целял това? — попита Блох.
— Дарил Оукс — отговори Купър.
Блох се облегна назад и скръсти ръце. Отстъпваше ред на Доул.
— Заместник-шериф Блох ви обясни, че ние анализираме уликите. Това правим. Просто ни дайте доказателства, че Оукс е нападнал Марая и е натопил вас — каза Доул.