Докато говореше, си помисли за пощенската кутия, счупена и паднала в тревата в началото на алеята към къщата на Купър. Започваше да омеква към Купър. Трябваше обаче да върви натам, накъдето го водеха уликите. В момента нищо не свързваше Оукс с всичко това.
— Ако ви кажа… — започна Купър и поклати глава.
Доул разпери ръце и попита:
— Ако ни кажете какво? Хайде, това е шансът ви. Няма да получите втори.
— Няма да ми повярвате.
— Опитайте — настоя Доул. — Защото в момента Марая твърди, че сте я нападнали. Ако греши, обяснете ни защо. Кажете ни истината.
— Не мога — отговори Купър.
— Защо не можете?
— Защото тогава ще умрете — отговори Пол.
На Блох ѝ дойде до гуша. Тя се наведе, взе купчина книги и започна да ги реди върху масата. Шумно ги стоварваше една върху друга. Книгите се трупаха. Всички романи на Джей О. Льобо. Блох взе „Горящият човек“ и го тупна точно пред Купър.
— Героят на втория ви роман. Жертвата, изгоряла в автомобил, защото знаела твърде много. Прилича на онова, което се е случило с редактора ви Боб Креншо.
Купър поклати глава.
— Искаме да ни кажете повече за жената в третия ви роман, „Ангелските водопади“. Намерена е в един вир чисто гола, а самоличността ѝ така и не е била установена. Според книгата ви е убита от бившия си любовник. Разбрала негова тайна — че той всъщност е сериен убиец, който живее под фалшива самоличност.
Купър не каза нищо.
— Истинското ѝ име е Линдзи, нали?
Очите на Купър неволно плувнаха в сълзи. Името беше предизвикало болка. Той скри лицето си в шепи, наведе се напред и облегна лакти върху масата. Веригата около китките му се обтегна.
— В петия ви роман има един мъж…
— Спрете — каза Купър.
— О, мога да продължа, господин Купър. Ние просто прочетохме книгите и някои убийства имат забележителна прилика с реални убийства, останали неразкрити. Мисля, че вие сте убиецът. Мисля също, че сте описали тези престъпления в книгите си. Видяхме съобщенията в компютъра ви. Линдзи се е досетила кой сте. Станало е ясно, че всъщност вие сте Джей О. Льобо и че причината да пазите истинската си самоличност в тайна е, че сте убиец. Според мен ви очаква смъртна присъда, господин Купър, освен ако не започнете да ни съдействате — предупреди го Блох.
За известно време се възцари мълчание. Чакаха отговор. Постепенно раменете на Купър се разтресоха. Беше скрил лице в шепите си, затова не можеха да видят изражението му. А после се разнесе и звукът.
Смях. Само че без капка веселие. Беше празен и уплашен смях.
Купър дръпна ръцете си и разкри отчаяната си усмивка.
— Нищо не сте разбрали — каза той. — Вече нямам избор. Ще ви разкажа какво се случи всъщност. Ще отида в затвора заради своето участие. Заради мълчанието си. Затова че взех парите. Проявих се като страхливец и си го заслужавам. Но поне ще знаете истината. Аз не съм Джей О. Льобо. Както ви казах, Дарил Оукс е Льобо.
— Хайде да направим почивка — предложи Доул.
Купър се облегна назад и си пое дъх. Доул и Блох изключиха камерата, излязоха от стаята и затвориха вратата зад гърба си.
Доул се облегна на стената и заби поглед към тавана.
— Не ми казвай, че вярваш на тази щуротия — обади се Блох.
— Пощенската кутия — напомни ѝ Доул.
— Какво за проклетата пощенска кутия? — попита тя.
Доул се оттласна от стената и тръгна по коридора.
— Къде отиваш? — извика след него тя.
— Ще се видя с Марая. Искам да поговоря с нея. И бездруго обещах да ѝ звънна след разпита на Пол. Може би вместо това просто ще се отбия в хотела ѝ. Ти продължавай с него. Повече те бива в това от мен.
62
Дарил се изненада колко добре понесе Марая днешните събития. Наистина беше различен човек. Силна. Без задръжки.
Много повече като самия него.
Сега му беше още по-забавно с нея, отколкото преди. Преди тя беше само пешка на шахматната дъска. Сега беше царица.
Качиха се с асансьора на десетия етаж. В хотела течеше голям ремонт. Сутринта, след като излязоха от стаята си, Дарил и Марая видяха как хора от персонала внимателно свалят картини от стените в коридора, увиват ги с муселин и ги подават на пиколото, което ги подрежда в количка за багаж.
Вечерта, когато асансьорът отвори врати, Дарил усети мириса на прясна боя. През деня бяха пребоядисали коридора на този етаж. В приятно тъмнозелено. Марая също усети мириса на боя и още стискаше носа си с пръсти.