Марта се разтресе. Дарън взе чашата от ръката ѝ без никаква съпротива и я остави върху масата.
В очите ѝ бликнаха сълзи. Устните ѝ затрепериха. Четеше описанието на собственото си убийство.
И после изведнъж я обзе шок. Ръцете ѝ се стрелнаха към лицето, тялото ѝ пое огромна глътка въздух — инстинктивна реакция, целяща да подготви мускулите за бягство.
Ала бягство нямаше да има. Тя не можеше да помръдне.
— Ти си Льобо — прошепна Марта.
Дарън пристъпи зад нея, обхвана тялото ѝ с ръце и я вдигна във въздуха.
— Трябваше да те довърша в Порт Лоунли — каза той.
Тръгна заднешком, а Марта зарита с крака и ръцете ѝ се мъчеха да му се отскубнат. Дарън я облегна на хълбока си, но вече стискаше кръста ѝ с една ръка. С другата отвори докрай плъзгащата се стъклена врата към балкона.
Тя почти му се отскубна, но той отново я хвана. И двете му ръце обгърнаха кръста ѝ и я вдигнаха високо.
Дарън направи две крачки към балкона, надигна се, завъртя се и хвърли Марта през парапета. Видя как ръцете ѝ се разпериха, чу писъка ѝ.
Не изчака тялото да падне на земята. Писъците и клаксоните на колите долу му стигаха.
Върна се отново в стаята, затвори лаптопа и го прибра в чантата си. Мобилният на Марта стърчеше от чантата ѝ на пода на банята. Дарън написа имейл до шериф Коул, с който го осведомяваше, че мисълта за съдебен процес ѝ е непосилна. Че не може да се изправи пред съпруга си Пол. Било прекалено. Благодари му за онова, което е направил за нея, и го увери, че не бива да се чувства виновен заради онова, което тя се канела да направи. Било ѝ дошло до гуша. Дарил изпрати имейла и напусна хотела.
Дарил престана да пише и се надигна от лаптопа. Приближи се до вратата на балкона и я отвори.
Време беше Марая да излезе и да изпие чаша вино.
63
Марая слушаше ритмичното шуртене на водата във ваната и се взираше в огледалото над мивката. Застанала пред нея по бельо, тя внимателно свали грима си с тампонче. Изхвърли го в кошчето и докато си вземаше второ тампонче от пакета, огледа рафта за тоалетни принадлежности зад мивката. Стори ѝ се доста празен. Бяха останали само нейната четка за зъби, нейната паста и козметичните тампони. Отначало не отдаде голямо значение на този факт, но после се вгледа по-внимателно. Явно Дарил беше прибрал четката си за зъби. Марая надникна в кошчето и видя пластмасовата му самобръсначка.
Трябваше да останат в хотела поне още седмица. Защо той си беше прибрал нещата?
Споходи я мимолетен образ. Паспортът. Паспортът на Пол. Върху кухненския плот. Мирисът на боя стана по-силен. Едва не я задави. А бояджиите не бяха влизали в стаята им. Нищо в банята не беше пребоядисано, но въпреки това усещаше миризмата.
Марая затвори очи. И тогава видя Дарил прав с бял найлонов гащеризон. Очите му бяха мъртви.
Коленете ѝ изведнъж се подкосиха и тя се вкопчи в мивката, за да не изгуби равновесие.
Какво ми става, по дяволите, запита се тя и стисна главата си с ръце, сякаш за да не допусне черепът ѝ да се разцепи.
И тогава го видя отново. Ярък образ. Отвън нямаше шум, който да разсейва Дарил, който да го накара да излезе от кухнята. Единственият човек в онази стая в мига на нападението над нея беше Дарил. Огромна болка я повали на колене. Тя изохка. Опипом затърси чантата си на пода до роклята. Извади телефона си, набра номера на Доул и после спря.
Дарил беше пред вратата, питаше я дали иска вино. Да, отговори му, червено. Едва потисна писъка, който напираше да изригне от гърлото ѝ.
Поклати глава. Обзе я паника. Замисли се за Пол онзи ден. Канеше се да застреля Дарил. Не нея. Още от самото начало е бил Дарил. Тя беше объркала всичко. Беше допуснала чудовище в живота си.
А какво ѝ беше извикал Пол? „Обиди се малко ти…“
Повтори фразата многократно.
Обиди се малко ти. Обиди се малко ти…
Целият въздух изхвърча от дробовете ѝ. Протегна едната си ръка, за да намери опора, и едва не изпусна телефона.
Не беше това.
Беше: „Обади се майка ти“.
Набра номера на телефонния секретар. На телефонния секретар на майка си в Порт Лоунли. Беше един от първите модели, който предлагаше достъп до съобщения от разстояние. Марая набра кода. Започна да слуша.
Имаше едно съобщение.
Пет минути по-късно Марая затвори. Взе хавлията от радиатора отстрани, запуши си устата, разрида се и се запоклаща напред-назад, докато тялото ѝ се гърчеше от сълзи и от срам.
След малко остави хавлията. Вода опръска тила ѝ. Тя се обърна и спря кранчето на ваната. После източи малко вода, за да не наводни банята.