В следващия миг тя изви гръб с разкривено от ярост лице.
И тогава Пол чу още един изстрел. Нещо влажно го перна през лицето. Той отвори очи и видя как вазата полита назад, над главата на Джоузефин. Лицето ѝ стана безизразно, в гърдите ѝ зейна огромна рана. Тя забели очи, отпусна се тежко встрани от него и на нейно място пред очите на Пол изникна Марая.
Държеше пистолет, насочен към мястото, заемано допреди малко от Джоузефин. Само че не беше възможно да е Марая.
Марая беше мъртва. Блох му каза, че се е самоубила. А ето я тук. Облечена с джинси и черно яке. С боядисана черна коса. Тя погледна към Блох, после кимна на Пол. Той се помъчи да седне, но остра болка в гърдите го прикова долу. Погледна към гърдите си, положи длан отгоре и напипа кръв. Куршумът беше пронизал Джоузефин и го беше улучил в гърдите.
Марая беше взела пистолета от Блох, докато чакаха отзад. Бяха кацнали в Сиатъл с по-ранен полет. Бяха наели кола и бяха изчакали Пол да пристигне с Джоузефин. Марая имаше доверие на Блох. Само тя знаеше, че е още жива и че е инсценирала самоубийството си в хотелската стая с Дарил.
Къщата имаше просторна градина и двете с лекота се бяха прехвърлили през оградата. Блох завари задната врата отключена и заедно с Марая тихо се промъкна вътре. Най-голям риск поемаше Пол. Блох беше свестен човек. Марая беше сигурна. Доул беше мъртъв — в това също нямаше съмнение. Льобо беше смъртоносен. Тя трябваше да сложи край. И Блох се беше съгласила.
Нещата вече се подреждаха за Марая.
Тя застана на прага на дневната с пистолет в ръка и видя как Блох стреля два пъти в гърдите на Льобо. Чу как тялото тупна в другия край на стаята. Льобо беше улучен. Видя и как Пол пълзи към оръжието, как Джоузефин го удря в гръб с вазата и как после се мята върху него, когато той се обръща. Канеше се да го убие и когато вдигна вазата над главата си, Марая я застреля, без да се замисля.
В този момент Пол я зърна, изуми се, зашемети се. Не можеше да повярва. А тя видя раната на гърдите му. Куршумът беше пронизал Джоузефин и беше улучил Пол. Марая не искаше това. Беше злощастна случайност. Помъчи се да потисне паниката и вината си, но осъзна, че не може да помръдне, че сигурно ще е следващата с куршум в тялото. Льобо все още беше в тази стая.
Пристъпи вътре, обърна се и видя Льобо проснат на пода, мъчеше се да изпълзи навън през задната врата. Кръвта върху килима беше гъста и тъмна. Беше изпуснал пистолета си и Марая разбра, че изстрелът на Блох го е ранил сериозно.
— Дарил, любов моя — повика го тя.
Льобо спря и се обърна, изцъклен панически. Лицето му беше плувнало в пот. Костюмът му беше окървавен. Куршумът го беше уцелил в корема.
— Ти си мъртва — каза той. — И аз ли съм мъртъв?
Имаше глуповато изражение. Трепереше от паника.
Марая вдигна пистолета и го насочи към него.
— Когато дойдох на себе си в болницата, ми съобщиха, че имам васкулит. Още отпреди. Възпаление на вените. Изплашила съм лекарите, защото не напипвали пулс. Знаех, че ако се престоря на мъртва, ще успея да заблудя и теб. И успях, негоднико.
Той отвори уста, понечи да каже нещо. Да я разсее, за да посегне към пистолета съвсем близо до тялото му. Марая го лиши от думи с три натискания на спусъка. Първият изстрел го уцели в главата. Следващите два в гърдите.
Тя въздъхна, отиде до Пол и се надвеси над него.
Той дишаше учестено, устните му бяха окървавени. Марая приклекна и обхвана главата му с ръце.
— Ти си жива… Толкова се радвам, че си жива. Съжалявам… — отрони той.
Марая го целуна и го увери, че всичко е наред. Че всичко ще се изясни. Че вината не е негова.
— Не… аз съм виновен. Моля те… прости ми — каза
Пол.
— Прощавам ти — увери го Марая и държа ръката му, докато той издъхна в прегръдките ѝ.
Изправи се и се приближи до Блох. Нежно погали бузата ѝ и ѝ заговори тихо. На гърдите ѝ нямаше кръв. Бронежилетката беше спряла куршумите, но тилът ѝ беше окървавен след удара в стената. Блох бавно се свести.
— Всичко свърши — каза Марая.
Помогна ѝ да стане и когато тя се задържа на крака, Марая я пусна. Прибра пистолета в джоба си, взе лаптопа и ръкописа от масичката и ги пъхна под мишница.
— Тръгвай — подкани я Блох. — Ще се обадя на местните ченгета и ще оправя нещата.
И Марая излезе.
71
Марая намести лаптопа. За малко да се плъзне и да падне от бедрата ѝ. Отпи от чашата с пиня колада и я остави на пясъка до обувките си „Маноло Бланик“.
Съсредоточи се в екрана. Имаше срок.
Блох я беше прикрила. Новината след престрелката в Медина беше за смелата полицайка Мелиса Блох, която проследила до Медина престъпник, нарушил гаранцията си, и го застреляла, след като той убил двама души. Мъж и жена, чиито имена не бяха разкрити пред медиите.