— Само кафе — поръча Марая.
В отговор получи единствено кимване. На табелката с името на жената пишеше „Санди“. Отлепването на менюто от масата я позатрудни, но накрая успя и то се отпори звучно като велкро. На масата се появи чаша, която беше напълнена бързо от кана с димящо черно кафе. Марая помоли за захар и сметана, които получи много по-късно, отколкото трябваше. Санди може да се сбогува с бакшиша, помисли си Марая.
Малко след шест Дарил влезе в заведението и се настани срещу нея. Поръча си лате и Марая едва сдържа усмивката си, като видя каква физиономия направи Санди. Осведоми го, че имат черно кафе, кафе със сметана и безалкохолни. Друго не. Дарил си поръча кафе със сметана.
— Не съм мигнала цяла нощ — призна Марая.
— И аз. Много ми беше гадно. За пръв път удрям жена. Как ти е…
Той дори не можеше да го произнесе. Не довърши изречението и просто плъзна пръст по бузата си. Не успя да прикрие потреса си. Предишната вечер беше направил нещо немислимо — беше ударил Марая и се чувстваше отвратително.
Тя се пресегна, стисна ръката му и се усмихна насила.
— Всичко е наред. Аз го поисках, нали така? Наложи се да те умолявам, за да се съгласиш. Извинявай, че те принудих, но нямаше друг начин той да повярва на историята ни. Всичко е наред, просто си го избий от главата.
— Не мога. За пръв път удрям жена. Цяла нощ сновах из стаята, много се притесних за теб — каза Дарил.
— Трогателно е, че се чувстваш толкова зле. Съжалявам. Повече няма да те карам да ме удряш. Ще ти се отплатя, обещавам — увери го Марая.
— Попита ли го за чекмеджето?
— Той не каза нищо, но си личеше, че не е на себе си. Знае, че е оставил в него нещо тайно. Важното е, че не подозира мен. Дойде шерифът. Разглеждат случая като обир.
— Значи напразно се подложи на това?
Марая неволно поглади лицето си отстрани. Отокът беше спаднал, но бузата ѝ още беше зачервена. Дарил сведе глава, за да избегне погледа ѝ, отпи от кафето си и се вторачи в масата. Марая се почувства виновна, че го е принудила да я нарани. Въпреки ръста и физическата си сила той беше кротка душа. Тя потисна чувството си на вина и се вгледа в нежните кафяви очи на Дарил. Радваше се, че го има.
— Не беше напразно — каза Марая. — Така той не ме подозира. Мисли, че някой е нахлул с взлом и е разбил чекмеджето. Заради това си струваше, но… — Замълча и поклати глава. Устните ѝ потръпнаха и тя зарея поглед към шосето през мръсния прозорец. Накрая пое голяма глътка въздух, колкото да се овладее и да продължи: — Попитах го защо някой ще разбива точно това чекмедже. Нищо не ми отговори. Намекнах достатъчно, но той дума не обели. По дяволите, това беше идеалната възможност всичко да излезе на бял свят. Но ударих на камък.
Марая обгърна с длани чашата си и се вторачи в нея. Мазната повърхност на кафето не криеше отговори. Някога бе обичала Пол. В началото на връзката им. Колкото повече време прекарваха заедно, толкова повече се променяше той. Сякаш на плещите му тежеше бреме и всеки ден, прекаран с нея, му помагаше да смъкне част от него, да се усмихва по-широко, да се отпусне повече, да бъде себе си. Ала бремето така и не изчезна напълно. Тя очакваше да се получи с времето и любовта да надмогне всичко. Пол най-сетне да я допусне до сърцевината на живота си, на миналото си, на мечтите си. И когато това не се случи, Марая престана да се старае да го освободи от бремето му. Пол постоянно отсъстваше — пътуваше на конференции по маркетинг, на срещи с клиенти или плаваше с проклетата си яхта. Дарил не мъкнеше никакво бреме, нямаше несподелени тайни. Беше открит, прям и… свободен.
Докато пътуваше с колата тази сутрин, установи, че вече не изпитва и капка вина заради връзката си с Дарил. Съпругът ѝ беше някакъв различен човек, който я заблуждаваше, че са семейство. Това беше бракът им — пълна измама. Вече нищо не я задължаваше да се преструва, че е с него. Беше решила да сложи край на жалката пиеса, в която имаше роля. Изпълваше я погнуса дори само при мисълта как я бе лъгал в очите. Желанието ѝ да участва в този театър се бе изпарило.
Трябваше да сложи точка.
Дарил се размърда неловко и попита:
— Какво ще правиш?
Марая се усмихна.
— Искам да разбере, че е разкрит. Ще го изправя на нокти. Да видим какво ще направи. Ще се шокира, когато се събуди и излезе навън. Кара италиански спортен автомобил, а на мен е отпуснал стар нисан и триста долара седмично за домакинството и за личните ми нужди. Преди не роптаех — парите са си негови все пак. Но това не е брак. Пази единствено за себе си не само проклетото мазерати за деветдесет хиляди. Е, това трябва да се промени, Дарил. Оставих му нещо върху колата и се надявам то да го изплаши до смърт.