Четирима въоръжени мъже пазеха мишената му. Движеха се вкупом, бавно и целеустремено. Човекът в средата крачеше с наведена глава, но охранителите му наблюдаваха зорко хората, струпани от двете страни на загражденията.
Отекнеше ли изстрелът, щяха да го подгонят. Пол прекрасно съзнаваше, че се кани да убие човек посред бял ден пред поне триста свидетели. Знаеше също, че ще му се размине. Със сигурност. Не е трудно да ти се размине убийство. В края на краищата той носеше отговорност най-малко за два трупа. Ако не и за повече.
Но нямаше да е лесно да натисне спусъка. Вкопчил се беше в преградата с една ръка, а с другата стискаше револвера в джоба си. Убеждаваше се, че може да го направи. Вълна премина през вътрешностите му и в гърлото му се надигна топла киселина. Пол преглътна и издуха потта от устните си. Сърцето му забарабани още по-силно в ушите.
Замисли се за всичките си страдания. Яростта щеше да му помогне да издържи следващите десет секунди. Нуждаеше се от нея. Трябваше да нагнети гнева си и да го превърне в неудържим мотор, който да го тласне към действие. През последните няколко месеца мислеше само за отмъщение. За предателствата, лъжите и болката.
Направи го, заповяда си. Направи го сега!
Започна да измъква револвера, но спря. Усети нечия длан на рамото си.
Човекът се приведе напред и Пол почувства топлия му дъх на бузата си, когато той заговори.
Въпреки навалицата и бушуващата във вените му кръв думите, изречени зад гърба му, прозвучаха като мощни фанфари. Оглушително. Едно просто твърдение, изстреляно направо. Пол усети как то откъсва парче плът от гърба му.
— Знам кой си — каза гласът в ухото му. — Ти си Джей О. Льобо.
1
Четири месеца по-рано
Марая изобщо не беше очаквала да се влюби.
Но не можеше да отрича повече. Беше влюбена в Дарил. В красивия и грижовен Дарил. Двамата лежаха в леглото и слънцето топлеше кожата им. Повеят откъм прозореца на спалнята разхлаждаше горещите им страсти. Марая долови мирис на море в косата на Дарил. Устните му се притискаха към нейните. Ръцете му обгръщаха тялото ѝ.
В този следобед тя не искаше нищо повече.
Обви крака около хълбоците му и кръстоса глезените си. Той затвори очи. Устните му се раздалечиха и тя усети как тялото му потръпва.
Когато Дарил свърши, Марая разтвори крака и нежно го избута. Той се търкулна настрани и се отпусна до нея. Марая се извърна и се загледа към морето през прозореца, заемащ цялата стена. Едно куче си играеше на малкия пясъчен плаж под къщата ѝ. Заслуша се, но не го чу да лае. То беше много далече. Показа се млада двойка, излязла на разходка по брега. Момичето размаха пръчка към кучето, после я хвърли в разпенените вълни и хвана под ръка приятеля си.
Марая усети празнота. Гърлото ѝ беше пресъхнало.
Обърна се и погледна Дарил. Той лежеше по гръб, коремът му се издигаше и спускаше все по-бавно, докато дишането му се успокояваше. Целуна го. С копнеж. Сигурна беше, че го обича истински. А усещането за празнота се дължеше на осъзнаването, че никога нямаше да се разхожда по брега с него като онези влюбени младежи на плажа. Отдръпна се, обхванала лицето му между дланите си.
Да, Марая обичаше този мъж, но беше омъжена за друг.
Мисълта за съпруга ѝ беше като драскотина от иглата на грамофон върху плоча с любовна песен. Чакаше я работа. Трябваше да почисти. Отново целуна Дарил. Бегло. Беше по-скоро подканване той да се размърда, отколкото целувка. Действителността заплашваше да нахлуе във времето, отредено за Дарил — да ѝ го открадне, а нея да захвърли обратно в реалния живот.
— Добре ли си? — попита я той.
— Добре съм — увери го Марая. — Просто се сетих, че трябва да сменя чаршафите.
— Дай ми секунда и ще ти помогна.
Той стана и отиде в банята. Марая намери дрехите си на купчина до леглото и облече джинсите и блузата си. Върза дългата си черна коса на опашка и се зае да оправя леглото. Захванеше ли се с нещо, вършеше го бързо. Не понасяше разтакаването. Разтребваше, миеше, чистеше и ходеше забързано. Правеше всичко на високи обороти. Дори и секс.
Едва не скъса плика, докато го смъкваше от завивката. Събра го на топка и го метна зад гърба си, към банята, където имаше голям кош за пране. След това дръпна чаршафа от матрака, но този път се обърна, за да го хвърли по-навътре. Свали калъфките на възглавниците и тогава усети нещо твърдо под стъпалото си. Джинсите на Дарил. Вдигна ги и подхвърли и тях в банята.