Отначало малко книжарници взели „Коварен обрат“. Но които го направили, я разпродали. И поръчали още. Техните клиенти започнали да говорят за книгата. Обсъждали я в читателските клубове, купували я онлайн и бавно, но сигурно започнал да се оформя кръг от почитатели. Още книжарници я поръчали, когато видели растящите продажби. С течение на времето книгата придобила свой живот. Осем месеца след появата й, при четвъртата допечатка (в тираж 30 хиляди), редакторът, отговарящ за нея след смъртта на Боб Креншо, най-сетне я прочел.
Опитали се да се свържат с автора за участие в рекламни мероприятия — може би кратко турне или няколко интервюта за онлайн издания. Той отказал категорично и заявил, че не желае публичност. Според интервю с въпросния редактор от издателството решили, че авторът е голям задник, който няма да пробие в този бизнес, и не искали да си имат повече вземане-даване с него.
Славата на книгата продължавала да се носи от уста на уста. Щом прочитали романа, читателите го препоръчвали на свои приятели, като се стараели да не издават нищо от сюжета. Нямало какво да обсъждат за автора, който изобщо не се появявал публично.
След десетата допечатка, когато тиражът стигнал 100 хиляди, директорът на издателството казал на редактора, че няма никакво значение дали авторът е задник — имали хит и искали втора книга от него.
Редакторът изпратил имейл на Джей О. Льобо.
Три месеца по-късно пристигнала втора книга с убийствен обрат.
Първоначалният тираж на втория роман на Льобо бил 250 хиляди. Тази книга се продавала още по-добре от първата. По същата причина.
Статия в „Ню Йоркър“ предположила, че истинският автор на романите на Джей О. Льобо е Кен Фолет. Господин Фолет, за съжаление, отрекъл, че псевдонимът е негов, но това било едва началото. През следващите десет години продължавали да пристигат романи, да се подписват договори, а авторът си оставал фантом. Продажбите растели и пресата бълвала конспиративни теории и детективски разследвания в опит да се докопа до неуловимия Льобо.
Сред писателите, заподозрени, че са Джей О. Льобо, били Стивън Кинг, Джон Гришам, Джоди Пико, Дж. К. Роулинг (накрая се оказало, че тя е Робърт Галбрейт) и дори Джеймс Патерсън.
Догадките продължавали. Книгите си излизали. По една на година. И всяка — добра като предишната и дори по-добра.
Златна мина за издателите.
После започнали съдебните дела — също белег за успех.
Половин дузина автори твърдели, че Джей О. Льобо е заимствал от техни книги, сюжети, идеи или герои. Делата не стигали доникъде. Издателството представяло имейли с час и дата, до един по-ранни от произведенията, в чието плагиатство обвинявали автора.
Едно от съдебните дела напреднало, подкрепяно от един вестник. От вестника прекрасно знаели, че делото е пълна измишльотина, но го поддържали, докато се стигне до първия ден в съдебната зала, защото всъщност искали да видят как Джей О. Льобо ще бъде призован да свидетелства. Не се случило, разбира се, адвокатите успели да издействат прекратяване на делото въз основа на показанията на редакторите в издателството и на имейлите.
След тази скъпоструваща грешка съдебните дела престанали.
Интересът към истинската самоличност на Джей О. Льобо обаче се засилва. Националната награда за литература на САЩ, наградите „Едгар“, „Антъни“, „Златна кама“, дори „Пулицър“ не успяха да подмамят Льобо да се покаже от скривалището си и да излезе на сцената, за да произнесе реч при удостояването му с тях.
Никога не се появи.
Но важно ли е да знаем този тайнствен и затворен писател? Не е ли достатъчно, че четем книгите му?
Да.
И не.
Разбирате ли, единственият човек от издателските среди, за когото знаем, че се е срещал с Джей О. Льобо, бил Боб Креншо — човек, който имал проблеми с алкохола и наркотиците, отчужден от своите близки и приятели. Тъжната история на Боб Креншо, починал, преди да види пълното разгръщане на своя най-голям житейски успех, сигурно послужила като здравословно предупреждение за тогава неопитния Льобо. Може би, докато редакторът рухвал пред очите му, той разбрал, че не бива да смесва личния си живот с живота си на писател.
Можем само да предполагаме, но най-вероятно смъртта на Боб Креншо е повлияла на Льобо.
Той е писал за нея в по-късен роман, озаглавен „Горящият човек“. Разбира се, фактите са променени, но смъртта на героя на романа има поразителни прилики със смъртта на неговия редактор.
Боб Креншо не е взел свръхдоза, но нюйоркската полиция подозира, че смъртта му е свързана със злополучна сделка за наркотици.