Марая обмисли всичко многократно.
Това беше единственият начин. За нея планът беше смислен въпреки студената тръпка по гръбнака ѝ — сякаш по него бавно се плъзгаше кубче лед.
18
Слънцето приличаше на червен портокал, който всеки момент ще се търкулне под хоризонта, когато Пол най-сетне реши да се върне за паспорта си. Провери в джобчето на куфара си, но беше празно. Сигурен беше, че е извадил паспорта от чекмеджето и го е сложил там.
Излегна се на канапето в каютата и гледа в тавана час и повече, премисля всички възможни сценарии. Бяха много, но някои се оказаха по-тревожни от други. Не му се искаше да се връща. Някой го беше разкрил. Ами ако бяха хванали Марая и я бяха принудили да му изпрати есемес, за да го подмами да се върне?
Усети кисел вкус в устата си при мисълта, че Марая може да пострада. Затвори очи и прокле глупостта си. Позволил си бе да вярва, че е възможно да се скрие. Навремето трябваше да отблъсне Марая, да потисне чувствата си. Допусна да се влюби в нея и така я изложи на опасност. Причината се криеше в себичността му. Но дали пък Марая не беше изпратила сама есемеса? Какъвто и да беше сценарият, той още повече се убеди, че е постъпил правилно, като е избягал.
Реши да се върне у дома, да изчака да стане късно през нощта и да се промъкне в къщата по тъмно. Ако Марая спеше, нямаше да я буди. Ако преценеше, че се случва нещо друго, щеше да действа в крачка. Трябваше да вземе револвера със себе си. Ако видеше в къщата още някой освен Марая, щеше да стреля. Единственият сигурен начин да се спаси.
Щом взе решението, той си пое въздух и издиша бавно. Безпокойство плъзна в тялото му и косъмчетата на тила му настръхнаха. Нещо не беше наред. И тогава, когато нищо вече не го разсейваше, Пол забеляза, че яхтата е престанала да се клати.
Надигна гръб от канапето и стъпи на пода, за да обуе ботушите си. Но тутакси вдигна колене към гърдите си и изруга. Чорапите и стъпалата му бяха ледени, все едно ги беше топнал в кофа с лед.
Не, не с лед.
С вода.
Сведе поглед и видя тънък слой вода на пода на каютата.
Мили боже!
Онзи трясък, докато с пълна скорост пореше високите вълни. Сигурно се беше ударил в подводна скала и беше повредил корпуса. Мамка му.
Но всичко по реда си. Пол грабна лаптопа от масата и го дръпна към себе си. Провери дали последната версия на ръкописа се е качила на флашката, после я извади и я пъхна в найлонов плик. Държеше няколко върху масата. Веднъж беше допуснал грешката да слезе от яхтата с флашката в джоба си, но се подхлъзна и падна във водата. Излезе благополучно, но изгуби резултата от тридневна работа.
Затвори чантата и пъхна ръце в джобовете на панталона си.
Искаше му се да бе запомнил повече от курса по безопасност, но все пак реши, че трябва да предприеме нещо. Заряза ботушите. Краката му и бездруго бяха мокри. Изправи се и първата му мисъл беше да се опита да запали двигателя.
Не успя.
Слезе долу и провери помпата в трюма. Яхтата му имаше дървен корпус, построена беше през петдесетте и макар да изглеждаше прекрасно, не беше снабдена с голяма част от по-хубавото предпазно оборудване, което би помогнало в подобно положение. Все пак имаше електронна аларма в трюма. Пол я провери, но алармата беше изключила. Съществуваха резервни системи за сигурност, които го насърчиха да монтира на яхтата, но той реши, че след като тази красавица е плавала шейсет години без система за сигурност, няма да се занимава с това. Сега съжаляваше.
Помпата в трюма също не работеше. От маркуча се беше разляло масло и се беше смесило с водата. Някъде имаше ръчна помпа, но сърцето на Пол беше по-трескаво от мисълта му и той изобщо не можеше да си спомни къде е ръчната помпа и как се действа с нея.
Радиото.
Пол имаше радио на ултракъси вълни. Върна се на кърмата, намери го, включи го и потърси наръчника за употреба, за да види на кой канал трябва да изпрати сигнал за помощ.
Не намери наръчник, започна да ругае и просто да говори по радиото. Погледна навигацията, прочете координатите си и изкрещя по микрофона, че яхтата му потъва.
Никакъв отговор.
Отвори кутията за спешни случаи, извади спасителна жилетка и авариен радиомаяк. Това поне знаеше как се използва. Включи го и видя как червената точка просветва, облече жилетката през глава точно преди яхтата да се килне и да го катурне върху палубата. Пол разпери ръце, за да не падне, но не го направи достатъчно бързо.
Глухото тупване беше последното, което чу, преди светлините да угаснат.