— Стига, шерифе, стига, няма нужда. Сигурен съм, че всичко е абсолютно наложително и изрядно. Ето, заповядай, подписах — каза съдията и му подаде документите.
В този момент Доул се запита какво би станало, ако самият той се окажеше преследван от закона. Съдия Грифит не показваше никакъв ангажимент към професионалните си задължения и дори за миг не се замисляше за Конституцията, поради което процес в неговата съдебна зала сигурно би бил изпитание за всеки подсъдим. Освен ако не беше обвинен в убийството на госпожа Грифит. Тогава сигурно щеше да му се размине по-лесно от очакваното.
— Благодаря, господин съдия — каза Доул и тръгна да излиза от кабинета.
— Бързаш ли? Надявах се да поостанеш, да пийнем кафе и да поздравиш госпожа Грифит — каза съдията.
Доул ускори крачка, буквално изхвърча от кабинета към входната врата и отговори през рамо:
— Съжалявам, господин съдия, трябва веднага да тръгвам. Неотложни дела ме чакат.
Затвори вратата зад гърба си. И малко му дожаля за съдията.
Когато се върна в шерифството, Доул заключи заповедта за обиск в сейфа си. Заповедта за запор на сметката на Пол Купър на Каймановите острови изпрати по факс и имейл и помоли банката за незабавен отговор. Два часа по-късно пристигна имейл от главния юрист, който потвърждаваше, че банката ще спази заповедта съгласно международното законодателство, засягащо прането на пари. Нито цент нямаше да бъде изтеглен или прехвърлен в друга сметка. Двайсетте милиона щяха да си останат в нея и никой нямаше да получи правото да ги докосне. Доул планираше на сутринта да връхлети Оукс със заповедта за обиск. Заключи кабинета си и видя Сю на диспечерския пулт да си пили ноктите със съсредоточеност, която в този късен час го изуми.
— Прочетох доклада ти — каза Доул.
— Поласкана съм — отговори тя, без да вдига очи от ноктите си.
— Недей да си вириш носа. Добра работа. От начало докрай. Исках да те помоля нещо.
Сега вече Сю го погледна.
— Какво мислиш за цялата тази история с Джей О. Льобо? Смяташ ли, че Купър е нападнал жена си? Или е бил другият тип, Оукс? Може би той има пръст в потъването на яхтата на Купър.
Сю свали слушалките от главата си и каза:
— Подозрително е, че Оукс боледува след нощта на нападението. Но ти трябва повече, за да му го припишеш. Много повече. Според мен Купър се е страхувал от нещо. Може да не е искал да откриеш, че е онзи писател… Льоблу.
— Льобо.
— Няма значение. Както и да го погледне човек, господин Купър не е искал шерифството да души около неговите работи. Това е сигурно.
— Защо мислиш така?
— Скъпи, ти може и да си шериф, обаче аз отговарям на обажданията. През последните три години сме имали четири взлома. И всеки е голяма досада за мен. Тези хора не спират да се обаждат и да се оплакват. Ама кога ще заловите крадците? Кога ще ми върнете огърлицата на баба? От къщата на Купър обаче не е било откраднато нищо, а въпреки това госпожа Купър е била цапардосана. Всеки друг мъж щеше да ти диша във врата да заловиш негодника, нахлул в дома му и нападнал съпругата му, но…
— Не и Купър — завърши мисълта ѝ Доул.
— Именно. Няма да се учудя, ако той знае кой точно е влязъл.
Бурмичките в мозъка на Доул се задвижиха. Май всичко сочеше, че Купър е виновен за нападението над Марая и за смъртта на Линдзи.
— Благодаря — каза Доул.
— Е, не беше чак толкова трудно да го кажеш, нали? — промърмори Сю.
На път към къщи Доул отби на банкета и спря. Затвори очи и повтори разсъжденията си наум.
Купър беше разкрит. Някой беше проникнал в дома му и беше открил, че той е Льобо, ако вече не му е било известно. Логично можеше да се допусне, че нападателят е знаел и защо Купър се крие зад псевдонима Льобо.
И това беше Оукс. Някак се беше досетил. Възможно бе той да е нападнал Марая, а може и да беше потопил яхтата на Купър. Сигурно се беше прицелил в парите на Кайманите. Доул се нуждаеше само от стабилна връзка между Оукс, Купър и Льобо.
Включи мобилния си. Обади се на Блох. Щеше да ускори обиска. Каза ѝ да го чака в шерифството в пет сутринта. В пет и половина щяха да нахлуят през предната врата, докато Оукс още спи, да го арестуват, да го обискират и после да претърсят къщата. Дарил Оукс трябваше да отговори на много въпроси.
Утре случаят щеше да бъде разрешен.
Доул го усещаше.
44
Престоят в Маями се оказа по-дълъг, отколкото беше очаквал Дарил. През по-голямата част от деня прехвърляше плана в главата си. Мъчеше се да открие слабите места. Разсъждаваше върху вероятностите. Пол беше мълчалив почти през целия ден, но когато наближиха Маями, се обади: