— Кучи син!
— Моля?
— Отговаря! Мамка му, напълно отговаря!
— Какви ги говориш? — попита Марая и извади своя телефон.
— Само минутка, нека да проверя отново — каза Дарил.
Марая нямаше търпение. Натрака името „Льобо Ентърпрайзис“ в полето на търсачката и активира търсенето. Дисплеят се промени и синьо-бяла ивица започна да запълва полето в горния край на страницата. Сигналът в бара беше слаб. Марая се изкушаваше да попита бармана дали нямат безжична връзка. Хвърли поглед към него, но като го видя как човърка дистанционното на телевизора, се отказа.
Дарил завъртя телефона си, показа дисплея на Марая и каза:
— Може би си омъжена за този човек.
Тя погледна телефона в ръката му. На уебстраницата на дисплея се виждаха книгите на писател на име Джей О. Льобо.
— Датите на банковите преводи съвпадат с датите, когато са излезли последните книги на Льобо — поясни Дарил.
Тя кликна върху корицата на една от книгите с изображение на пистолет и змия, спусна се до предоставената информация и провери кога е издадена. Свери с банковото извлечение. Същата дата. Направи го с още две книги и резултатът се повтори. Паричен превод в размер на един милион долара в деня на излизане на книгата.
— Какво означава това? И какво общо има с Пол? — попита тя.
Дарил скръсти ръце и се усмихна самодоволно.
— Не схващаш ли? Страхотно е. Мъжът ти Пол Купър всъщност е Джей О. Льобо.
Марая остави телефона си на масата, зяпна изненадано и попита:
— Кой е Джей О. Льобо, по дяволите?
„Ню Йоркър“, май 2013 г.
Кой е Джей О. Льобо?
Брайън Евърет
Всички обичат загадките. Продажбите на криминалните романи и трилърите надхвърлят продажбите на другите художествени жанрове. Авторът, който несъмнено жъне най-голям успех напоследък, е Джей О. Льобо. От неговите книги (известно е, че е мъж) вече са продадени над 75 милиона екземпляра. Днес на всеки пет секунди и половина някой някъде по света купува книга на Джей О. Льобо. Името му е прочуто в повечето страни. Твърде вероятно е в дома ви да има поне един негов роман. Читателите нямат насита на книгите му. Задъханото и интригуващо повествование и интересните образи обаче не са основната причина за популярността на автора. Читателите, търговците на книги и издателите са убедени, че невероятният му успех се дължи преди всичко на изненадващия обрат в края на романите му.
Финалът те връхлита неочаквано. И когато затвориш книгата и започнеш да премисляш многобройните завои на сюжета, първият ти порив е да накараш някой приятел също да прочете книгата, за да си поговорите за нея! Аз лично го правя с всяка негова книга. И издателите го знаят. Не организират рекламни обиколки, нито участия на автора в сутрешните предавания по Си Би Ес, не предвиждат раздаване на автографи, нито интервюта по радиото. Всъщност се случва пълната противоположност на рекламата. Джей О. Льобо е псевдоним. Така е избрал да се подписва авторът. Но кой е той? Нямаме представа. Никой не знае истинското му име. Знаем само, че е мъж. Единствено това е известно и на издателите му или поне това са склонни да разкрият.
Тази статия няма да споменава десетките материали относно самоличността на писателя. Защото те не са нищо повече от спекулации. Вместо това ми се иска да попитам: защо?
Защо един от най-обичаните, най-продаваните и най-богатите автори се крие? Запитайте се. Самият аз пиша от двайсет и пет години, издал съм четири книги и нищо не ми носи по-голямо удоволствие от книжарница, пълна с хора, които чакат да подпиша книгите им.
Навремето някой бе казал, че писането е занимание за стеснителни хора. И може да се окаже вярно. Аз определено съм интровертен (прошепвам името си на баристата в „Старбъкс“ и никога не се оплаквам, ако не го чуе правилно), но чак пък толкова! Колко стеснителен може да бъде човек?
Не вярвам, че става дума за стеснителност. Нито за някаква крайна интровертност. Просто никой на тази земя не е способен да устои на изкушението да протегне ръка и да получи обичта и обожанието на милиони свои почитатели.
Според моята теория — защото си давам сметка, че е само теория — има по-злокобна причина за анонимността на Джей О. Льобо. Възможно е да се окаже престъпник, чието криминално минало би стреснало дори Хънтър С. Томпсън. Или пък да е двуглав и да страда от отблъскващо кожно заболяване, поради което да смята, че зърне ли го някой, с книгите му е свършено. Допускам по-скоро първото, отколкото второто. По една-единствена причина.