Беше прекрасен ден. Безветрен. Морето беше великолепно синьо. Нямаше никакви облаци.
Пол направи още една крачка. Този човек беше съсипал живота му. Щеше завинаги да се отърве от Льобо.
Един фрегат летеше покрай яхтата, понесъл се с поток от топъл въздух, а две белоопашати тропически птици описваха под него преплетени спирали.
Още една стъпка. Тиха. Бавна. Отвори вратата на кокпита и влезе вътре, а Дарил все още съсредоточено следеше курса на яхтата. Минаха покрай ято чайки, които си почиваха във водата.
Пол вдигна ножа над главата си. Изопна гръб.
Слънцето пръскаше сребристи перли по набраздената вода.
Чуваха се само бученето на двигателя и сомнамбулното блъскане на морето в корпуса на яхтата.
Пол се беше вторачил в тила на Дарил.
Кресна чайка.
Пол изстреля ръцете и торса си напред бързо и мощно, за да забие ножа в гърба на Дарил като пилотонабивачка.
Целеше се във врата му. Между лопатките. С цялото си тяло, с мускулите на гърба и на раменете се постара да придаде допълнителна сила на удара с надеждата да прониже шийните прешлени на Дарил, да прекъсне централната нервна система и да го повали като марионетка с прерязани върви.
Ръката му се разтресе от бързината и мощта на удара. Ножът се заби в плътта на Дарил на малко повече от сантиметър вдясно от гръбнака. Силата на замаха беше толкова голяма, че ножът прониза кожата и потъна в мускула до дръжката, продължи надолу и разтвори осемсантиметрова рана на гърба на Дарил.
Той пусна щурвала, разпери ръце, гърбът му се изви и краката му се огънаха.
Строполи се на колене.
Не извика.
Пол издърпа ножа от раната и го вдигна над главата си за втори удар. В този момент усети ситни и топли пръски кръв по шията и брадичката си. Наклони се назад за втори удар и този път прицели ножа в темето на Дарил. От гърдите му се откърти мощен рев, който се засили, когато се метна напред и замахна с ножа към Дарил.
Не го улучи.
Ръцете на Дарил се изстреляха нагоре и той се люшна наляво. Това беше достатъчно да отклони удара и ножът издрънча по гърба на седалката, а ръцете на Пол се удариха в облегалката за глава.
Пол не можеше да диша. Ножът се хлъзгаше в дланите му. Дарил за малко да му го избие от ръцете. Знаеше, че трябва да направи следващия ход и че той трябва да бъде решителен. А не беше боец.
Отдръпна се назад, сграбчи левия глезен на Дарил с една ръка и го задърпа от седалката и командното табло към откритото пространство, за да му се нахвърли, да го натисне с коленете си и да забие ножа в окото му.
Отначало Дарил се съпротивляваше, вкопчен в седалката, докато Пол се мъчеше да го извлачи.
— Пусни се! — кресна той и разцепи глезена на Дарил с ножа.
Дарил се пусна. Пол го затегли за крака, който оставяше кървава диря.
Пол пусна глезена на Дарил и се хвърли напред с ножа, готов да му изкара въздуха и да довърши работата.
Не забеляза връхлитащия ток на обувката на Дарил.
Направо усети удара по челюстта си и после тялото му рухна върху палубата. Надигна се, но стъпалата му се хлъзгаха по пода. Изгуби ножа. Озърна се, не го видя. Сигурно беше отхвърчал настрани, под седалката. Застана на четири крака, потърси наляво и надясно.
Нямаше го.
Вдигна глава и видя, че Дарил отново стои до щурвала и отваря сака си. Извади пистолета. Пол се изправи и застана срещу дулото.
Щрак.
Изражението на Дарил се промени. По огорченото и едновременно безстрастно лице се изписа объркване. Пол трябваше да вземе решение. Или да рискува, да нападне Дарил и да го стисне за гърлото, или да отстъпи. Да се бори или да бяга.
Пол отдавна се чудеше какво ли е в кръвта ти да шурне онзи първичен прилив на адреналин. Да се втурне ли напред, или да си плюе на петите? След всичко, което беше чел, стигна до извода, че това не е точно въпрос на избор. Тялото ти сякаш поема нещата в свои ръце донякъде — то решава дали да се бие, или да побегне, а съзнателното вземане на решение изобщо не е част от процеса.
Не това се случи с Пол обаче. Тялото му се разтрепери и той усети прилив на адреналин, но вместо да го подтикне към действие, той го закова на място. Все едно тялото му беше свръхтунинговано камаро, а някаква откачалка натискаше педала на газта и гумите се въртяха, но твърде бързо и с прекалено голям въртящ момент, за да ги спреш.
Дарил провери пълнителя.
Беше празен.
Пол само стоеше — гумите му се въртяха като бесни и се късаха върху асфалта.